За идеологията на БСП

Александър Митев

Аз съм вече почти на 89 години. Но понеже целият ми съзнателен живот е свързан с БСП, искам да взема отношение към някои от въпросите, които повдига в едно писмо до ДУМА Румен Николов на 2 февруари т.г. И преди всичко по въпроса за идеологията на партията. По който въпрос преди няколко години съм публикувал статии в партийното списание "Ново време".
Прав е Румен Николов, когато твърди, че сега не може да се каже с каква идеология е въоръжена БСП, кое е нейното идеологическо верую. Но с обширното си изложение след така изразената констатация той не попада на поставената си цел - да докаже какво представлява партийната идеология. Вместо това изброява голям брой въпроси, касаещи интересите на различни социални групи от населението, както и първостепенното задължение на БСП за тяхното решаване. Авторът на писмото ни предлага една своеобразна програма за решаване на задачи, което, разбира се, е много важно нещо. В нея могат да бъдат прибавени и не малко още въпроси. Но такъв набор от задачи за решаване не означава, че те представляват идеологията на партията. Макар и да имат връзка с нея.
 

Най-общо казано идеологията е система от възгледи за обществото. От само себе си се разбира, че в зависимост от интересите на различните му социално-класови съсловия са възникнали и най-различни идеологии. Но като правило много от тях нямат научна стойност или имат частично такава. Само марксическата идеология не само изразява интересите на най-широките народни маси, но и разкрива обективните закономерности на капиталистическата обществено-икономическа система, научно доказва нейното възникване, развитие и смяната й със социалистическата обществено-икономическа система. Марксизмът е

наука за развитието на обществото

в условията на капитализма, както и за преминаването му в социализма.
Марксизмът стана научна идеология на БСП още с нейното създаване. И то като социалдемократическа партия. Димитър Благоев, по чиято инициатива се създава тя, е първият марксист в България. Той води упорита борба за съхранение на нейния марксически характер. И до края на живота си успява да я опази като такава. През всичкото време като неин ръководител Дядото се противопоставя на всички други възгледи, включително и на болшевишките идеи на Ленин. Едва в края на Първата световна война с победата на Октомврийската революция в Русия, както и при създалите се тежки условия на живот в Европа, в това число в България, предизвикали дълбоко недоволство и борба на широките народни маси - едва тогава в създадената от Димитър Благоев партия започва да прониква болшевишката идеология. Наименоването на болшевишката партия от социалдемократическа в комунистическа е последвано от други такива европейски партии, включително от българската. С течение на времето и Българската комунистическа партия се превърна в болшевишка. Като такава под нейното ръководство се изгради социализмът в България.
Така болшевизмът измести марксизма не само в партията на Благоев и Димитров, но и в международното социалистическо движение.
Болшевизмът обаче биваше представян като чиста проба марксизъм. Дори като негово развитие, като научна идеология от по-висша степен. Всъщност той е обаче едно голямо отклонение от марксическата идеология. Сталин го преименува в ленинизъм. След което сглоби новия термин с термина марксизъм. Така се появи словосъчетанието марксизъм-ленинизъм като име на една измислена идеология, която за съжаление още битува сред привържениците на социализма.
Че болшевизмът не е марксическа идеология, най-убедително доказателство е

крахът на доскоро съществуващия социализъм

А това стана, защото когато започна изграждането на този социализъм в Русия, а след това и в други страни, обществото в тях не беше извървяло своя капиталистически път на развитие. То не беше узряло икономически, политически и духовно за следващата обществено-икономическа система. Русия например се намираше още в началния стадий на своето капиталистическо развитие до победата на Октомврийската революция. Бяха изминали едва 56 години от отмяната на крепостническото право, извършена с царски указ през 1861 г. А що се отнася до България, едва след освобождението ни от турско робство бе открит пътят на нейното капиталистическо развитие. И бяха изминали само 69 години, когато след победата на Девети септември започна неговото ликвидиране (1947). Илюзия е да се смята, че след такъв кратък начален период на развитие на капитализма обществото е узряло за социализъм. С прекъсването на това развитие и поемането по пътя на социализма бе прескочена цяла историческа епоха на капитализма. Но това стана не като назряла необходимост, а преждевременно и с преднамерена държавна политика. А тъкмо по този въпрос Маркс казва, че обществото "не може нито да прескочи естествените фази на своето развитие, нито да ги отстрани с декрети. Но то може да съкрати и смекчи родилните болки".
И все пак, макар и като такъв, при този социализъм

бяха постигнати значителни успехи в развитието

на България. Не може да се отрече, че животът на населението се подобри в голяма степен по всички показатели. Нямаше безработица. Постигнат бе по-висок жизнен стандарт. Въпреки това историята не признава насилието над себе си. Рано или късно тя възстановява преждевременно ликвидираната й епоха на капитализма. Съществуващият социализъм започна да боксува. И неговият крах стана неизбежен.
През ноември 1989 г. се сложи началото на дълбоки промени в българското общество. Заедно с това започна отричането на болшевизма като теория и практика. Противниците на БСП предприеха открити и шумни атаки срещу него. Главно по такъв начин те атакуваха и нея. Очевидно бе, че партийното ръководство се дистанцираше от болшевизма, но това то правеше не открито, а мълчаливо. Така болшевизмът отпадна от идеологическия арсенал на партията. В интерес на истината обаче трябва да се каже, че продължава да съществува в средите на партията, включително и в някои ръководни партийни звена. За това говори фактът, че портретът на Ленин още стои по стените на районни клубове на партията в София, редом с портретите на Маркс и Енгелс.
В резултат на всичко това Българската социалистическа партия се оказа без идеология. Официално и аргументирано досега никой не е казал, че тя има такава. А липсата на идеология е една от най-важните

причини за разнопосочните нездрави настроения

сред партийната членска маса, за незадоволителната подкрепа на политиката, която партията провежда.
Очевидно е, че повече така не бива да продължава. Въпиюща необходимост е БСП открито, на всеослушание да каже каква идеология изповядва, кое е нейното идеологическо оръжие. Историята отдавна е посочила коя идеология трябва да изповядва БСП. Това е марксизмът. Защото една партия, която държи на социалистическия идеал, не може да има друга идеология.
По време на господството на болшевизма в международното социалистическо движение се наложи мнението, че всяка социалдемократическа партия е чужда на идеала за социализъм. Такова обвинение се чува и по адрес на БСП, след като се знае вече, че тя придобива социалдемократически облик. Такова обвинение обаче е неоснователно. Защото с този идеал тя е създадена преди 120 години. И то като социалдемократическа партия.
Като повод за критика срещу БСП се използват и нейната програма и политическата й дейност, основана на тази програма. Поставя се въпросът, че в тях не се говори за борба за социализъм, а само за належащи за решаване задачи. Такава е критиката въобще срещу социалдемократическите партии. Но нека да видим какви са възгледите на Маркс и Енгелс за програмата на Германската социалдемократическа партия.
Маркс казва, че "всяка стъпка на действителното движение е по-важна от дузина програми... Но когато се съставят принципни програми - с това пред цял свят се издигат ориентировъчни стълбове, по които хората съдят за нивото на партийното движение". А ето пък Енгелс какво казва: "Въобще официалната програма на една партия има по-малко значение от онова,

което партията върши в действителност

Но една НОВА програма все пак е публично издигнато знаме и по него външният свят съди за партията."
Както се вижда, програмата на БСП отговаря на програмните възгледи на Маркс и Енгелс. С изключение на това, че социалистическата идея не намира своето заслужено място. Тъкмо затова тя не отговаря на препоръката на Енгелс да представлява публично издигнато знаме, по което хората да съдят за партията. Ето защо необходимо е с научни аргументи да се обяснява кога и как социалистическият идеал ще стане реалност. Защото само на основата на емоциите това е невъзможно.
Не подлежат на никакво съмнение важността и значението на партийната програма. Но не по-малко е значението и ролята на партийната идеология. По нея дори повече се съди за характера на партията. Такова е значението на марксическата идеология за всяка партия, чийто идеал е социализмът.
Марксизмът е единствената научна идеология за развитието на обществото от капитализма към социализма. Това е така, независимо дали се признава или не. Той е компасът на всяка партия, която изповядва социалистическата идея. От него следва да се ръководи днес и БСП. Тя е длъжна да има предвид това като завещание от нейния основател Димитър Благоев. И да го каже на висок глас, без да се притеснява. Същевременно открито да разграничи марксизма от болшевизма. Като се и противопостави на отъждествяването на идеологията на Ленин с идеологията на Маркс. Което, преднамерено или не, служи за основание недъзите на болшевизма да се приписват на марксизма.
БСП идеологически е закърмена с марксизма. Само той може да бъде нейна идеология. Официалното му признание като такъв ще очисти идейнополитическата атмосфера в партията от съществуващите сега - по израза на Румен Николов, неясна, мъглява и размита идеология.