За "Графа"... последно?

Има ли още какво да се каже за станалия исторически ремонт на столичната улица "Граф Игнатиев", или всичко вече е ясно, обяснено и простено? Остана ли още интерес към дефектите, ефектите, пропуските, обвиненията, оправданията, или от шумоизолираните релси и кривите плочки се вълнуват само малцината търговци по улицата и живеещите в района? Не ни ли дойде до гуша на всички от перките, ограничителите, скъпите пейки, лошите наклони и къртенето на току-що поставените настилки?

На пръв поглед темата се изчерпа. Страницата с поредния неугледен и скандален ремонт би трябвало да е затворена с окончателното предаване на обекта преди дни. Въпросите обаче остават - и за направеното досега, и за бъдещия живот на "Графа". Поглеждайки назад към последните месеци, едва ли някой си прави илюзиите, че изненадите по реконструираната зона 2 няма да продължат. Миналото е много показателно за очакваното бъдеще. А то бе изпълнено с толкова много абсурди, че е цяло чудо как изобщо се стигна до завършването на обекта. Той започна с гръмки обещания и фанфари точно преди една година с премахването на трамвайните релси и обещанието, че всичко ще приключи през октомври. Да, ама не. През този месец не само краят на ремонта не се виждаше, не само общественото внимание се фокусираше върху криви плочки и некачествено изпълнение, но избухна и скандалът с нарушаването на Закона за обществените поръчки и влагането на неподходящи материали със съмнителен ефект в проекта. Една виброизолационна подложка, коствала 160 000 лева повече на общината, доведе до оставката на столичния зам.-кмет Евгени Крусев. Гюрултията около неговите действия, бездействия и бъдеще обаче бе засенчена от едни прости ограничители, положени по протежението на улицата. Оприличените на акулски перки каменни блокчета разбиха не само много носове, но и илюзиите, че позорните истории са вече в миналото. Драмите продължиха със забавеното над два месеца възстановяване на движението на трамваите по улицата, което създаде допълнителни неудобства на столичани. Последваха нови несгоди с плочки, разкопавания на наскоро поставени, липса на наклон за изтичането на дъждовните води, за да се стигне до надгробната плоча на общината. Умопомрачителната уж водна стена, поставена на пл. "Гарибалди" довърши столичани през март, а спешното й отстраняване доведе до поредната финансова загуба - този път от 24 000 лева. 

На фона на всички неблагополучия, неглижирано отношение на общината, прехвърляне на отговорностите някак нелепо и не на място изглеждаше цялото общинско внимание, с което бяха отрупани новите ограничители, сменящи опасните акулски перки. Комисии, посещения на място, заседания на множество експерти съпътстваха новия избор на колчета в името на гражданската безопасност. И така в шеги и закачки се стигна до 28-29 май, когато злополучният обект бе проверен, предаден, отчетен. Това обаче съвсем не ознаменува чакана победа и отлични резултати. Оказа се, че ремонтираната зона е пълна с дефекти, които няма да бъдат отстранени. Столичани ще трябва да се примиряват с неравностите, фугите, вдлъбнатините, защото в крайна сметка може да не са естетични, но и не пречат. С това признание от общинските власти на най-високо ниво лъсна безсилието и неумението да се справят с мащабен ремонт и на кметското ръководство, и на изпълнителя в лицето на "Джи Пи Груп", и на проектанта, и на надзорника, и не на последно място на простия работник. С признанието си за незадоволителното качество на определени участъци, които няма да бъдат поправени, Фандъкова окончателно си сложи неизтриваемата черна точка. А тя в никакъв случай няма да изсветлее само защото са наложени глоби на изпълнителя. Заплахата за санкции досега бе добро извинение пред столичани, даваща надежда, че нещата ще се променят към добро. На финала обаче се оказа, че те са били безполезни - не са действали предупредително, нито възпиращо, не са довели до никакъв положителен ефект за изгледа на емблематичната улица. 

В процеса на обобщаване на работата и на резултатите от нея Фандъкова нямаше как да избяга и от конкретното цифрово изражение на нейните закани, тоест - колко пари е струвал проектът и с колко е бил наказан изпълнителят му. Сметката трябваше да покаже, че като работата не е качествена, поне да е евтина. Оказа се, че цената не си заслужава неприятностите. Близо 24 млн. лева струва цялостното обновление на участъците от зона 2. По план толкова пари трябва да получи "Джи Пи Груп" за знаковата улица, за площадите "Славейков" и "Гарибалди", както и за пространството пред храма "Свети Седмочисленици". Въпреки огромната сума, основно идваща от европейско финансиране, некачествените дейности и неуредици по изпълнението на проекта са заплатени съвсем на дребно. Едва 290 000 лева глоби са наложени от общината, стана ясно през последните дни. От тях 109 000 лева е санкцията за строителя за лоша работа, 57 000 лева - за повредени дървета при ремонта на ул. "Солунска", 3000 лева за непочистени площи при предаването на обекта... Така и не бяха изпълнени обещанията за санкциониране при забавяне с 200 000 лева на ден, защото всъщност забавяне нямало?! 

Доста по-високи суми трябва да загуби изпълнителят на мащабната поръчка, за да се стресне и да заслужи милионите, независимо дали те идват от европейския или българския джоб. Реконструкцията на 40 дка площ в крайна сметка се оказа нагледен пример за безотговорно пилеене на обществени пари. Ремонтът по "Графа" не е прецедент, но е ярък образец по какъв модел на поведение ще се върви оттук нататък - и от страна на общинските власти, и от страна на изпълнителите. А в София предстои осъществяването на поредица от важни проекти. Един от най-важните е за обновление на пространството пред църквата "Света Неделя". Какъв ли резил ни очаква там?