09 Декември 2024понеделник18:10 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Родословно дърво

За фамозния Вакаро България става съдба

Изключително предприемчив и амбициозен човек, италианецът създава легендарния "Модерен театър" в София, който не само показва кино, но и става филмопроизводствено средище - истински киноцентър

/ брой: 192

автор:Пенка Калинкова

visibility 4207

Предприемчивият италианец е записал името си като създател на "Модерен театър" - първото кино в София, първото кино у нас. Нещо повече - той създава мрежа от кинотеатри, включително извън територията на България!
Но кой е всъщност Карло Алберто Вакаро?
Интересът към него възникна около работата ми по сценария за документалния филм "Истории от Тютюневия град". В Тютюневия град, какъвто е бил Пловдив в продължение на повече от столетие, Карло Вакаро е преди всичко известен като притежател на най-модерната за времето си тютюнева фабрика и като инициатор за създаването на Картела. Ето какво съм си записала преди години:
"За истинска фабрична система на производство може да се посочи най-голямата и с най-много машини фабрика на Карло Вакаро (бивша "Ставридис"). Най-голяма и най-съоръжена технически не само в Пловдив, а и в България. И тъй като има пренаситеност на фабриките и неимоверно голяма конкуренция, Вакаро инициира учредяването през 1909-а на Безименно акционерно дружество "Съединени тютюневи фабрики", известно по-късно като "Картел"-а. Възниква гигантско дружество, което обхваща 2/3 от общия обем на тютюневата промишленост в страната и около 35 процента от манипулацията на тютюна!"
Значи през 1909 г. Карло Вакаро е

тютюнев фабрикант и инициатор за създаването на Картела

 За пръв път обаче неговото име става широко известно 20-ина години по-рано, когато той е един от пионерите на Пловдивския панаир през 1892 г. Там Карло Вакаро се представя със селскостопански машини в специално изграден свой павилион.


Началото на неговото присъствие у нас - в България, е изпъстрено с противоречия. Според някои източници той идва в България заедно с други италианци, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. По разказите на киноисторика Костадин Костов Вакаро е роден в Рим, син е на богат корабостроител от Генуа, който изградил модерна корабостроителница в Цариград. Карло получил търговско образование в Марсилия и пристигнал в България малко преди Руско-турската война в 1877-1878 г.
По време на войната откупува големи количества жито и безплатно го раздава на гладуващото население в Северна България, освободена по това време от руските войски. В Пловдив се заселва през 1885-а, годината на Съединението. Докарва първата вършачка, английско производство, и организира извозването на земеделски произведения за Италия, Франция и Африка. 
През 1900 г., като представител на голяма строителна компания от Марсилия, организира

монтирането на първия електрически трамвай в София

 и на електрическата централа в Панчарево, която снабдява българската столица с електрическа енергия. По същото време той става притежател на красивата къща, в която днес е посолството на Ватикана.
Солидната двуетажна постройка е изградена по проект на чешкия архитект Карло Хайнрих през 1890 г. като дом на дипломата Стоян Данев, четем в списание "Тема".
В началото на миналия век собственик на красивата къща в неокласически стил става италианският търговец Вакаро. Семейството му се изселва още през турското робство у нас. Предприемчивият италианец е известен като един от основателите на Пловдивския панаир, но името му е и в списъка на спонсорите на католическата черква "Свети Йосиф", разрушена по време на бомбардировките през 1944 г. (Днес на същото място, в близост до Булбанк, тази черква се строи повторно.)
През 1905 г. купува тютюневата фабрика "Български орел", която принадлежи на Ставридис и синове, основана през 1883 г. На 4 януари 1908 година открива "Модерен театър" в София! Забележете, това е станало след не повече от 15 години от първите документални кинопрожекции на братята Люмиер в Париж.
Пак през същата 1908 г. купува зала в центъра на Пловдив и организира първото постоянно кино във втория по големина град на България, киното се казва "Екзелсиор". Според вестник "Марица", неговият син Едмондо Вакаро е купил и инсталирал в театралния салон на хотел "Шести август"

"перфекциониран кинематограф"

 - той дава картини в естествена величина. На мястото на този театрален и киносалон днес се намира сградата на Пловдивския театър.
Недалеч от киносалона, на склона на Сахат тепе, е фабриката и къщата (или една от къщите) на Вакаро. Срещу фабриката пък е сградата на Народния дом (бившото Офицерско събрание, наето и активно използвано от 1905 до 1923 г. от тесните социалисти).
И както четем във вестник "Тютюноработник",  именно там, във фабриката на Вакаро, "на 22 май 1909 г. Васил Коларов извършва проверка и намира 31 работнички, главно момиченца от 10 до 15 години, да работят кутии. Те били започнали работа в 6 и половина и щели да работят до 10 часа вечерта, т.е 15 часа и 30 минути работен ден с половин час обедна почивка."  Другият, хванат в крачка от проверката на Коларов, е известният фабрикант Томасян.
Както вече казахме, през 1909 г. Вакаро инициира създаването на Картела. Интензивно е живял и действал италианецът! Задкулисни игри обаче го принудили да напусне тютюневия картел, а по време на Първата световна война да продаде и фабриката си, разказва експертът Владимир Балчев от Държавния архив в Пловдив. През 1922 г. къщата и фабриката му са купени от тютюнотърговеца Петър Дяков и сега там, в едно от помещенията, се намира галерия "Дяков".

Негов пръв помощник е синът Едмондо

 Помагал му е и в цигареното производство, и в налагането на кинематографа. Залата при хотел "Шести август" се оказала сгодна и за едното, и за другото. Използват я за представления и кинопрожекции. През 1911/1912-а е обърната на склад от Едмондо Вакаро. С киното в Пловдив се занимава главно той.
Именно по съвет на сина си старият Вакаро организира пътуващо кино, което обикаля повечето градове в страната, а и извън нея. Пътуването до Скопие е било през 1909 г., повторено е и през май-юни 1911 г. Във вестник "Народна дума", който излиза в Пловдив, в брой 37/38 от 12 септември 1909 г. четем следната информация: "Едрият търговец и фабрикант г-н Едмондо Карло Алберто Вакаро днес замина за град Скопие (Турция), за да присъства на откриването на неговия кинотеатър в този град".
Всъщност той е бил част от няколко кина (нещо като киномрежа!), експлоатирани от Вакаро през акционерното дружество "Модерен театър", чието седалище е в София. Същото наименование той дава и на клона в Скопие (споменатия "градски театър-кинематограф"), просъществувал най-вероятно от септември 1909 до май-юни 1911 г.  
"Модерен театър" веднага след учредяването си в акционерно дружество

открива кина в Александрия (Египет), в Одрин

 скоро създава филиали в Букурещ, Цариград, Измир, Белград, Атина, Солун... Свои подразделения столичният целулоиден ас има и в България. Русенският "Модерен кинематограф" например постоянно "обменява" картините си "с тия от софийския "Модерен театър", тъй че винаги има най-добри и подбрани картини".
През 1912 г. събирателното дружество разполагало с основен капитал от 800 000 златни лева. В управителния съвет били Карло Вакаро, председател, и членовете Алберт Остерайхер и Сигмунд Силаги, австро-унгарски граждани.
Вакаро не се занимава пряко с работите на киното, а възлага тази задача на зет си Аладар Оттай, на Остерайхер и на Силаги. Тъкмо те основават в края на 1909 г. фирма, наречена първоначално "Остерайхер & Силаги", която да "експлоатира "Модерния театър" с кинематограф и други представления".
Съгласно търговския закон Софийският окръжен съд вписва в своя търговски дружествен регистър фирмата "Модерен театър - Остерайхер и Силаги" със седалище град София, като за "предмет на предприятието" бива посочено - "кинематографни представления".
Ала инициативата на двамата унгарци

остава в историята на седмото изкуство у нас

 не толкова като печелившо търговско предприятие, не толкова като обикновено кино, па макар и "първото" стационарно в България. Изключителният принос на "Модерен театър" за родното кинeматографично битие се изразява най-вече във факта, че неговата управа подхваща системна изработка на хроникално-документални ленти и скоро съумява да наложи столичния "атракцион" като стабилно продуцентско и филмопроизводствено средище, да го превърне в "най-старото ни и солидно филмово предприятие", в киноцентър. Тъкмо началото на този процес бива положено през 1910 г.
На 5 април върху екрана на киното е показан "изгледа" "Българската армия",

последван от други "български сюжети":

  "Столица София" (от 24 до 27 юни) и  "Български селски живот" (началото на август). (Д-р Петър Кърджилов, вестник "Литературен вестник", юни 2010 г.)
Всички финансови известия на дружеството били редовно обявявани в печата. В репертоара на пътуващото кино "Екзелсиор" били включени главно филми от италианските фирми "Чинес", "Цезар филм",  "Филм д'арте италиано", "Паскуали" и "Амброзио" от Торино и "Лука Комерио" от Неапол, както и най- значимите от френската компания "Пате фрер".
Смело може да се твърди, че пътуващото кино "Екзелсиор" повтаряло част от репертоара на кината "Модерен театър" в София и "Екзелсиор" в Пловдив, които имали идентична програма. Освен посочените филми, пред скопските зрители били показвани най-хубавите филми, видени в София и Пловдив. Така, в 1909 г., това били документалните филми  "Земетресението на Сицилия" на режисьора-оператор Лука Комерио, "Изригването на Везувий" и "Фонтаните на Тиволи" на Джовани Витроти, както и игралните филми "Трагична сватба" на Гастон Вейл и "Последните дни на Помпея" на Луиджи Маджи.
В репертоара за 1910 г. била застъпена серия филми с комика Андре Дид, познат в Италия като Кретинети, както и документалният филм "Революцията в Турция". От показаните филми може да се изброят "Граф Уголино" на Джовани Витроти, три части от "оперния" филм "Севилският берберин", озвучени с грамофонни плочи, "Саломе" на Уго Фалена,  "Анита Гарибалди" и "Каталина" - и двата на Марио Казерини, пише киноисторикът Костадин Костов.
Вакаро участва активно в стопанския живот на княжеството и поради това

Фердинанд го отличава с медали и с титли

 "Комендаторе" и "Гран Уфичиале". На тържеството по този повод българският владетел казва следните думи: "Осъзнаваме, че големината на една държава не се мери с бройката на нейните политици, а с броя на онези, които създават работа за другите".
Според някои източници Карло Вакаро напуска България през 1920 г., връща се в Италия, където и умира през 1933 г. Фирмата в България продължава да се води от неговия син Едмондо, който е провъзгласен за почетен консул на Италия в Пловдив (1919-1922).
Според разказа на Иван Теофилов, изследовател на католическото присъствие у нас, в началото на третото десетилетие на миналия век търговията на Вакаро запада и той решава да се завърне със семейството си в Италия. Продава дома си на богат евреин, но не успява да напусне страната ни, тъй като малко преди да потегли към родината си, се разболява тежко и умира. Погребан е в софийските католически гробища. Дъщерята Йоланта, родена в България, остава да живее в България и напуска страната едва през 1944 г.
Историята на Едмондо е не по-малко интересна. На улица "Христо Г. Данов" (бивша "Владимир Заимов") в Пловдив от годините на демокрацията стои затворена една интересна къща с просторна градина отпред към улицата, която в предишно време се използваше за средношколско общежитие. Някога тя е принадлежала на Едмондо Вакаро. И както пише пловдивският летописец Никола Алваджиев,  "Вакаро платил за изоставения турски сарай много пари, съборил го и бе издигнал дом като онзи, който имал в Торино." Тук пък се появява Торино. Както и да е.
Бащата бил изключително инициативен, синът вървял по стъпките му. България се превърнала за тях в съдба. Споменът за Карло Алберто Вакаро, макар и позаличен, от време на време се възражда. И няма как да е друго - той не само е в основата на много първи начинания, но цял живот носи в сърцето си любовта към България.
 

Почитаме иконата на света Богородица „Неочаквана радост”

автор:Дума

visibility 0

Ислямисти свалиха Асад

автор:Дума

visibility 2628

/ брой: 235

Спират майчинските при сключване на втори трудов договор

автор:Дума

visibility 1754

/ брой: 235

Жители на Плевен протестираха заради проблемите с водоснабдяването

автор:Дума

visibility 1548

/ брой: 235

България ще бъде готова за еврото през януари

автор:Дума

visibility 1946

/ брой: 235

Въвеждат по-строги правила за пътуване до Великобритания

автор:Дума

visibility 1869

/ брой: 235

България отказала внос на турски плодове

автор:Дума

visibility 1628

/ брой: 235

300 млн. лв. повече приходи за туризма след Шенген

автор:Дума

visibility 1422

/ брой: 235

Румъния изпадна в президентска криза

автор:Дума

visibility 1579

/ брой: 235

Педро Санчес предложи промени в Конституцията

автор:Дума

visibility 1739

/ брой: 235

904 нелегални мигранти задържани в Турция

автор:Дума

visibility 1646

/ брой: 235

Накратко

автор:Дума

visibility 3140

/ брой: 235

Заслужена победа

автор:Александър Симов

visibility 2040

/ брой: 235

Демократичен преврат

автор:Таня Глухчева

visibility 2360

/ брой: 235

Русия и Иран грешно подцениха спокойствието в Сирия

visibility 1540

/ брой: 235

Недоносени решeния в болничната помощ*

visibility 2117

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ