За Европа и ЕС с оптимизъм

Наистина е невероятно днес някой да говори за ЕС и европейското единство с толкова топлота, убеденост и пристрастие и пълна зала в София да го слуша не само внимателно, но и с нескрита съпричастност. Това на фона на зачестили изявления на евроскептици, при продължаваща криза, която дава основание да се говори за дезинтеграционни процеси и опасност за отпадане от еврозоната, например на Гърция. Да не говорим за нашия отказ на този етап от същата еврозона, което се приема за някакъв знак. Но дама като Катрин Лалюмиер, един изключителен политик с интелектуален заряд, достоен за големите в Европа, направи точно това и то в дните, когато се отбелязват 20 години от приемането на България в Съвета на Европа, без което не беше възможно нашето последвало членство в НАТО и ЕС.
 Малко хора си спомнят, че тя не само беше зам.-председател на Европарламента и генерален секретар на Съвета на Европа, но е посещавала България многократно, и то в трудни за страната ни периоди, когато мечтата за еврочленство и демократична промяна не винаги бе в унисон с протичащите процеси на разслоение в нашето общество. Сега тя говори за "Европа, или да се затворим в себе си" и това е сигнал, че Старият континент е в период на нов диалог за известни промени, преориентация, за да се отговори на предизвикателствата, които са не само в геополитическите процеси, но и сред гражданите на евросъюза. Онези граждани, които се нуждаят от опора, вяра и солидарност, за да се справят с последствията от кризата и да не се разминават с решенията на Брюксел, онзи далечен за тях град, който не винаги успява да се изразява без числа. А как могат те да обичат своята европейска демокрация, ако тя обръща всичко в числа и говори на свой си език, в повечето случаи неразбираем за т.нар. обикновени хора?
Дори в дните на обявяването на Нобеловата награда за мир на ЕС, повечето граждани на Европа  не си дават сметка какъв забележителен проект е този съюз и едва ли го разбират по начин, който да ги стимулира към безкритична солидарност, напротив! Ето това е проблем, който Катрин Лалюмиер постави открито и честно на срещата си в София с представители на различни интитуции, общественици, граждани, и защити достойно тезата си, че не кризата е в основата на евроскептицизма. Засилва го и появилата се пропаст между тези, които взимат решенията, и хората. Това може не само да увеличи социалното неравенство и да породи разочарование, но и да засили националистическите тенденции, да принуди хората да се затворят в себе си. Това ще е грешката, която ще застраши европейската цивилизация и европейските ценности, които са в основата на самия ЕС. Наложителни са реформи в различни направления като икономика, търговия,валутна област и др., които да успокоят гражданите и ги уверят, че Брюксел мисли за тях, за тяхното общо бъдеще, и че никой в Европа не може да се справи сам, дори мощната Германия, а ЕС е единствано правилният път за устояване на процеси като настоящата криза или външен натиск от други страни. За да се осмисли и осъзнае същността на ЕС и бъдещето на Европа, са нужни знания, ограмотяване и най-вече промяна в евроинституциите, които да могат да съответстват на залозите на днешния ден, да са в състояние да приемат онези ориентири, които ще дадат възможност за постигане на целите, без да се рушат основите и идеите на създателите на Съюза. Катрин Лалюмиер вярва, че само обединени можем да гарантираме успешното бъдеще на Европа, и звучи толкова убедително, че всички приемат цитата й "Днес Европа има нужда от Ренесанс" за подходящ за мобилизация лозунг.
За нас като българи е интересно да чуем оценката й за нашия преход и как тя ни вижда отстрани. Като свидетел на "вашите революции", които промениха облика на Европа и я направиха нова, друга, различна, тя определено смята нашия преход за разумна, спокойна промяна, която е обогатила ЕС. Напредъкът на страната е очевиден и промените я радват повече от други страни, защото се е чувствала съпричастна към демократизацията на България, но помни сива и мрачна София в началото на 90-те години. Може би процесите не са завършени, може би проблеми като корупция и престъпност тревожат, но най-опасното е наличието на пропаст между богати/бедни, което е характерно и за цяла Европа, дори за САЩ. Тя обаче е оптимист за бъдещето на ЕС, онзи ЕС, който е обединен с определени цели като хуманитарни ценности, политическа философия, култура, основана на многообразието и цивилизация, чисто европейска.
Именно за тази своя основа ЕС е удостоен с Нобелова награда за мир, а тенденциите на обединение всъщност са необратими. Избраната смесена формула за реализация на този уникален проект е успешна, но се насочваме към федерализация и това е укрепваща идея. Според Лалюмиер българите не са изпаднали в крайни националистически настроения, а фактът, че сме отложили членството си в еврозоната, е просто знак, че няма сляпо да влизаме в нея, и това е нормално поведение. В същото време изборите в Холандия са доказали, че на практика има разлика между настроенията на хората и речите на някои политици, което е довело до срив в крайните резултати за националистите. Но това не отменя истината, че редица решения от минали периоди в ЕС, които се оспорват от обществата в отделните страни, както и настоящата криза, са отслабили Европа. Имиджът й е влошен, а неефективността на европейските институции е разочаровала хората. В ЕС няма единни мнения по много въпроси, има различни тенденции и винаги се налага избор и компромиси, винаги има опоненти, но това не прави съюза непълноценен, напротив. Да се възприема ЕС като инструмент на икономическа доктрина значи да не се отчита мнението на самите граждани. В тази насока трябва да се ориентират и промените, и преориентацията. За да не се стига до подмолна дезинтеграция, при която някои страни да не искат да поемат съответни ангажименти. Тогава ЕС може и да блокира, защото не може да се работи без компромиси. Той не е затворен проект и няма предвидени определени граници, но може би геополитическата ситуация може да наложи някои нови решения. Важното е да се запази европейският облик и ценности, а процесите на разширяване да стават чрез разумно отваряне при спазване на определени условия, което няма да обезличи европейската цивилизация. Тук ролята на културата и приетото многообразие могат само да са добра основа за обединение и съпричастност. Без да се акцентира на ислямската култура, тя трябва да извърви своя път, защото е "замръзнала" в далечни векове и й предстои развитие. Звучи трезво и смело предвид нашите географски ширини и диалог в обществото.
Хубаво е да се чуят оптимистични слова в период, когато и нашето общество е под натиск вследствие на кризата и нерешени проблеми в повечето области от живота ни. Мизерията не само на възрастните, безработицата, липсата на перспектива за младите или все по-честите стъпки в ритъма на тангото на управляващите настройват негативно гражданите у нас. Дали ще са ни достатъчни думите на тази забележителна жена, Катрин Лалюмиер, за да не се затворим в себе си?