За есента на българското недоволство

Чавдар СТОЯНОВ,
юрист, д-р по право

В последните дни световни, авторитетни средства за масова информация споменават България по начин, който очевидно говори, че в общественото мнение извън страната доминира тревогата, загрижеността и желанието родната действителност да бъде показана обективно, безпристрастно, по начин, отговарящ на действителното състояние. Акцентира се върху предстоящото поскъпване на основни, жизнено необходими услуги и стоки за бита, като това предстои да се случи на фона на съществуващия нисък жизнен стандарт и социална несигурност. Ето защо коментарите, идващи отвън, са знак и предупреждение, които трябва да бъдат разчетени много внимателно от родните политици и те да извлекат необходимите изводи от тях - сега и на момента, защото след месец или два това ще бъде фатално късно, а българското недоволство може отново да залее улиците и площадите, но в още по-масов мащаб. Не става въпрос нито за песимизъм, нито за черногледство, а за съвсем реално и трезво оценяване на ситуацията. Тревогата е породена от прекалено дълго проточилата се политическа криза и доминиращия конфронтационен тон на омразата и отрицанието в отношенията между основните политически сили у нас, съчетани с опити за дестабилизиране на банковия сектор и леещ се популизъм.

Ситуацията подлежи на внимателен анализ

и отговорните за бъдещото управление политически дейци трябва ясно да осъзнаят нейната сериозност. Социалната перспектива за голяма част от българското общество наистина не е оптимистична, като особено засегнати са пенсионерите и безработните. След края на летния отпускарски сезон, характеризиращ се с по-висока заетост, предстои според експерти плавно увеличаване и на безработицата, като особено тежко ще бъдат засегнати по-ниско образованите и хората от малките населени места.
Българските пенсионери са с пренебрежимо ниски пенсии, доходите им будят съжаление в сравнение с тези на хората в пенсионна възраст от всички други региони на Европа. Задълбочават се проблемите в образователния и здравния сектор, където дълго отлаганите реформи предизвикват вълна от недоволство. Вероятно в близките месеци тези тенденции ще ескалират, а противодействието на подобно развитие би било единствено в постигането на общонационален консенсус по спасителни мерки в няколко насоки, разработени от хора с висок научен и експертен потенциал.
Високомерието на политиците и откъсването им от реалността трябва да бъдат заменени с бърз и ефективен диалог - с представители на социално най-уязвимите прослойки в българското общество и с представителните синдикати, отстояващи интересите на работещите българи. Синдикатите могат да бъдат диалогичен партньор, гарант за равновесието и консенсуса, от които се нуждаем.
В кампанията, провеждана преди предсрочния вот, отсъстват

ключовите думи - доходи и заетост

А около тях трябва да се гради визията за непосредствено предстоящите реформи - социално ориентирани и в интерес на хората. Политиците на прехода са длъжници на българския избирател, който е прекалено прагматичен, но вече и крайно недоверчив. Бомбастичните обещания за рязък скок на доходите не будят само иронични усмивки, но вече и отвращение сред хората - от политическата класа, от лицемерието на псевдоспасителите и от невъзможността да се води диалог на отговорността и реализма, водещ до реални решения на натрупалите се проблеми.
Левицата е призвана да даде ясен отговор пред всички българи, а не само пред симпатизантите си - кои са опорните точки, без които политиката ни в следващите месеци ще придобива все повече фарсови очертания, а желаните реформи няма да се случат. Единствено този ясен, отчетлив и категоричен отговор би породил обществено внимание и дискусия. Без съмнение - колкото и тежко да е положението за голямото мнозинство от българските граждани в момента - все пак изход от кризата има, но той зависи от уместните и

навременни действия на водещите политици и експерти

излъчени от професионални представители на всички значими за общественото ни развитие области.
Изборите на 5 октомври 2014 г. са изключителен тест за политическа зрялост, но периодът след тях ще бъде и време, в което трябва да се прояви държавническа отговорност и мъдрост. Овехтелите плашила на прехода, размахвани постоянно от маргинални политически сили, няма да привлекат нито вниманието на избирателя, нито ще увеличат доверието и симпатиите към тях. Изтъркани клишета и празни лозунги са единственото сигурно средство за рязко спадане на избирателната активност, увеличаване на и без това сериозно ширещата се апатия към политическата класа и засилване на недоверието в способността чрез демократичния изборен процес да бъде излъчен парламент, способен да инициира диалога в обществото и да търси път към съгласието. Плахи опити за демонстриране на желание за диалог вече се прокрадват сред водещите политически сили. Левицата трябва да бъде по-категорична в отстояването на диалога и съгласието като единствена алтернатива.
Остава надеждата, че чуждите медии са сгъстили черните краски, а от всички нас зависи да направим необходимото усилие, за да се оттласнем от дъното, преди да е станало прекалено късно.