За едно пробито еврокорито

Николай Николов

На 25 януари 1879 година в свободното княжество е основана Българската народна банка. Година по-късно е приет Закон за правото на рязане на монети и през 1881 г. са пуснати в обращение първите наши стотинки и банкноти. Собствените пари и тяхното управление са сред прерогативите и символите на независимата държава. А тази независимост е изстрадана и платена многократно с реки от кръв и сълзи на нашите прадеди през турското робство.
Неотдавна в София пак се заговори за отказа на страната ни от левчето и замяната му с еврото. Основният рефрен с някои предъвкани уговорки гласеше, че нашата стратегическа инициатива е да се задълбочи европейската ни интеграция, а това е невъзможно да се случи без присъединяване към Еврозоната.
Безапелационността в изказванията по въпроси, касаещи развитието на държавата, ми се струва неуместна. Но такава е тенденцията по целия свят - тя клони към това, че демокрацията в изконното й проявление като власт на народа или поне като власт, контролирана от народа, изчезва. Постепенно групата на лицата, приемащи важни решения, се свива в кръг от избрани люде, който в някои случаи

действа еднолично и безконтролно

Тези хора само проявяват благосклонност, ако изведнъж решат да уведомят данъкоплатците за взетите от тях решения. Това е тема за друг разговор, мисълта ми сега е, че в икономиката и политиката не може да има развитие, ако не се търсят и сравняват различни възможности. Безалтернативността често води до регрес.
За мен като неспециалист страната може да живее и без евро. Изминалите 137 години с българския лев, са доказателство за нашата способност да се справяме сами. В множество държави, някои от тях даже членки на ЕС, се използват собствени парични единици и икономиките им се развиват нелошо.
И като цяло твърдението, че участието в Еврозоната гарантира сигурност и развитие на икономиката, е спорно. Примери за противоположното лесно се намират редом с нашата граница и по-надалеч. Тук логично възниква и въпросът за състоянието на нашия златен резерв, но той би могъл да се обсъди по-късно.
Доводите на желаещите да узаконят чуждото управление (в т. ч. на БНБ) в нашата Република България отдавна са се превърнали в клишета. Но дори тези клишета да бяха излети от злато и да лежаха на масата до компютъра, на който пиша този текст, пак щях да помисля дали си струва да ги приема. Има неща по-важни от стокаратовото злато. Особено, ако кюлчетата са илюзорни. Според мен, ако някога еврото бъде въведено в страната, това ще отговаря на интересите на малка група хора, при това не наши новочорбаджии, а от ония другите - важните анонимни клечки, обичащи да си играят не с покупка и продажба на природни изкопаеми и фирми, а на държави.
Грубо казано, пазарът на ЕС позволява на Германия и Франция да богатеят.

Наднационалните банки дърпат конците

на всички, включително и на немските и френските политици и индустриалци. А най-отгоре, на върха на пирамидата, седи силен, но скромен човек с чисти ръце - негови са активите, включващи значителна част от световните богатства. Преди години се говореше за Глобалното село. Е, в него трябва да има и глобален кмет и глобален жандарм, нали така?
Евросъюзът като цяло, на нашето, на обикновените хора, ниво, бих оприличил с корито, в което сутрин и вечер се излива ярма, размесена с топла вода, за да се утоляват потребностите на потребителите. Трябва да сме угоени, щастливи и алчни в зададените параметри, за да купуваме все повече и да движим икономиката (наднационалната). Всъщност евронаселението се състои не от човеци, а от статистически единици. Контролирани единици. Такава простичка пасторална картинка се получава.
Тъй че за интересите на спекулантите, едрите земевладелци и производители (доколкото тях ги има в природата) на мен ми пука точно толкова, колкото аз и моите близки сме важни за тая съмнителна компания. Еврото само по себе си няма нито да създаде нови работни места, нито пък да наложи ред и законност в нашата страна. Затова пък неговото въвеждане би довело до поскъпване на всичко. Така ми подсказва изкривеното черногледо подсъзнание, независимо от обещанията за оценки на риска, анализи и мониторинг. Приказките са като врабчета - отлитат незнайно къде, а ние оставаме очи в очи с цените в магазина.
Хубавото в случая е, че нас не ни искат в Еврозоната. Редовно се споменава за подобни изказванията на представителите на ЕЦБ и други структури. Доводите на приемащата решения страна са също известни и ясни, само че те изчезват в шумотевицата, създавана от нашите пристрастни официални лица и техните храненици. Както казваше моята класна: "Ти го плюеш, а то мисли, че дъжд вали". Политиците отдавна не следят за думите си, ала лошото е, че със своя напор те опозоряват страната - поставят ни в ролята на мръсни котета, които стопаните не пускат у дома, а те мяукат и търсят начин да се вмъкнат. Ей, аслани, усмирете се, не пипайте достойнството ни!

А защо нашенци постъпват така?

Възможно, заради робското мислене. За мнозина чуждото е източник на добро и смисъл, а България е проклето от Бога и хората място. Западът е нещо свято и казаното от тамошния господар се приема като неоспорима истина, която трябва да се следва и изпълнява покорно. Прогледналите слепци се срамуват от българската си кръв и затова се чувстват вечно виновни - озъртат се и се чудят как да предугадят прищевките на своите собственици, да им угодят. За тях държавата съществува само за това да обслужва интересите на глобалния бизнес. Тя дава възможност на човек да получи достъп към подаянията във вид на грантове и да пътува за чужда сметка по света.
Тези хора са завършили добри училища, някои от тях, вероятно, са даже умни и те искрено вярват в дадения постулат и се стараят с всички сили да го прилагат. Ако не беше така, щяха да въведат ред в родината, да открият нови работни места, да оправят образованието и здравеопазването, децата им щяха да живеят у нас. Само че това е ужасна, еретична мисъл! Как ще развиваш индустрията, та нали може, не дай си Боже, да създадеш конкуренция! И какво ще каже господарят за това?! Не, населението и неговото благосъстояние нямат място в сегашните икономически реалии.

В света се изменя всичко

с изключение на едно - предателството. Който е престъпил веднъж думата си, ще го направи пак, дори за по-сигурно ще забие нож в гърба. Какво имаме днес по трибуните и телевизионните екрани? Партийни функционери - превратаджии, плюли в свое време на принципите и отговорността си. Генерали, забравили клетвата си да защитават отечеството и за нощ преобърнали убежденията си. Директори на предприятия, решили, че е по на сметка да продадат на скрап машините в поверените им предприятия. Криминални елементи. От тази тълпа зомбита, която се самовъзпроизвежда и изяжда всичко, попаднало пред очите й,

може да се очаква само нещо по-лошо

Но как пламенно, убедено те повтарят дотегналите лозунги за еврото и интеграцията! Как по бащински ни наставляват! Някога те или техните бащи са изричали подобни слова с вричания за друга дружба от векове за векове. Както се казваше в една песен: "Господи, колко истина има в очите на държавните проститутки!" Добре, че вървим с тях по различни пътища.
Повече от 1300 години България съществува напук на алчните съседи, далечните цивилизатори и родните предатели. Да, тя е мъничка, свитичка, с приведени от умора рамене... Търпелива и добра, въпреки разлъките и разочарованията. Това е нашата родина. И тя ми харесва.
Ние се отказахме от много през последните десетилетия, остана ни само условната независимост на държавата. Тази независимост, която е платена с реки от кръв и сълзи. И чийто символ е българският лев.