За една пейка

Защо ли никой не е изненадан, че сагата около ремонта на част от центъра на София се проточва с поредния скандал. Ако не са виброизолационни подложки, ще са акулски перки. Ако не е злополучна паметна плоча, ще е пластмасов паметник на Бойко Борисов за майтап. Нищо шеговито обаче няма в поредния скандал с пейки и кошчета, за които ще бъдат платени баснословни суми по неясни критерии. Кметът Фандъкова побърза да отрече информацията, но в същото време назначи проверка. Наглост и безцеремонност за пореден път не просто лъхат, а направо духат от поведението на кметицата. Какво обаче ще стори тя, ако действително се окаже, че за проста улична мебел са дадени хиляди левове. Дали ще се извини за дебелоочието си, дали ще потърси отговорност от някой подчинен, или ще поеме сама вината? 

И когато плете версии, пуска проверки, глобява, дали кметът забравя, че не става дума само как да се измъкнат тя и администрацията й от ситуацията. Става дума за прахосване на много пари. Обществени пари. Няма значение дали са дошли по европроект, или са местни, общински. Те не са лично на кмета, зам.-кмета или друг началник. Не са паднали от небето, а са взети от джоба на всеки, който някога ще седне на пейката от лят бетон или ще си хвърли боклука в луксозното кошче. След това парите са тръгнали по различни пътища, стигнали са до онзи, който трябва да ги преразпределя. 

Тогава започва голямата, мръсната, тайната игра. Игра, до която обикновеният човек не само няма достъп, но дори не подозира правилата й. Само разбира крайния резултат - че някой е взел от паницата му, за да напълни своята. Явно на този, другия, купичката му е била съвсем празна, за да стигне до кражба чрез 10 пейки... Жалка работа.