За една година управление ГЕРБ превърна хаоса в норма

Пламен Милев
д-р по икономика

Една година след сформирането на широко коалиционно правителство десноцентристите начело с мандатоносителя ГЕРБ показаха, че нямат нито волята, нито компетентността да проведат така обещаните от тях реформи, с които да очертаят ясна перспектива за развитието на България в по-дълъг хоризонт до 2030 година. Поне така са записали в управленската си програма. С досегашните си действия "бащите" на новата реформа показаха, че им липсва визия за една година напред, а камо ли за такъв голям период.
В икономиката например ГЕРБ обещаха модерна и ефективна икономика с експортен профил, без да се пренебрегват традиционните и специфичните български производства на продукти и услуги. В замяна на това обаче, в резултат на санкциите срещу Русия, страната загуби сериозен пазар на изток, алтернатива на който не е посочена. За компенсации в замяна на санкциите срещу Русия никой от управляващите не говори.
Икономическото министерство до този момент не е представило стратегия за развитие, липсват организирани икономически форуми с реални търговски партньори, от което малките и средните предприятия да усетят обещаното им съдействие от държавата при излизане на външни и особено на нови пазари. Обещаната добра и административно облекчена от тежести бизнес среда също не се получи.

Все по-влошаващи се тенденции

По дани на НСИ от наблюдение на бизнес тенденциите в промишлеността, търговията на дребно и услугите за месец септември тази година всяка втора фирма посочва като основен фактор с негативно въздействие несигурната икономическа среда, а всяка трета - слабостите в икономическото законодателство.
А че правенето на бизнес в България е станало още по-трудно, показва и тазгодишната класация Doing Business 2016, изготвяна от Световната банка. В рамките на 12 месеца страната ни е паднала с две места. Най-голямо влошаване индексът отчита при процедурата по започването на бизнес - 52-ро място при 46-то за миналата година, или падане с 6 пункта). Изчисленията на Световната банка показват, че за да стартира бизнес, на всеки инвеститор ще са му необходими 18 дни, както и да премине през 4 процедури. За да получи разрешителни за строеж, ще са му необходими минимум 110 дни, и то при положение, че безпрепятствено премине всичките 16 процедури. По този показател сме на 51-во място. За присъединяване към електрическата мрежа са необходими 130 дни и преминаване през 6 процедури. Тук сме на 100-но място при 97-мо миналата година, или падането е с 3 пункта. По отношение данъчна политика България се срива до 88-мо място от 82-ро през миналата година. Натискът за висока събираемост и последвалите данъчни репресии доведоха дотам, че за да изготви и попълни необходимите справки и декларации, на бизнеса са му необходими 423 часа в годината. За сравнение средната стойност за Европа и Азия е 232,7 часа.
От данните дотук можем да направим извода, че за една година управление на ГЕРБ и реформаторите малките и средните предприятия са изложени на свирепа конкуренция на фона на все по-свиващ се външен и вътрешен пазар и увеличаваща се административна тежест. Тази обстановка отнема на гражданите и бизнеса възможността да планират своя живот и дейности. 

Финансирането и кредитирането,

което държавата може да предостави през специални програми и еврофондовете трябваше да даде тласък за въвеждането и разработването нa иновации, понижена енергоемкост и повишена конкурентоспособност на националното производство, но държавата до този момент не е предложила специални програми. В новите условия на програмата за иновации и конкурентоспособност пък се искат финансови и експортни резултати, които по думите на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев са непосилни за поне една трета от малките и средни фирми. Допълнителни ограничения лишават мнозинството от малките и средни предприятия до тези средства, грешен е подходът към иновациите. На практика най-рисковата и скъпа част от иновативния процес - научноизследователската, свързана със създаването и разработването на нов продукт до регистрацията на промишлен образец, остава за сметка на предприятието. Колко малки и средни предприятия имат собствен ресурс да поддържат такива научноизследователски звена? Очевидно представата на министър Лукарски за иновативния капацитет на българските предприятия тук се разминава с действителността. За сметка на това програмата щедро финансира иновациите и технологичното обновяване в медиите. Тъй като "случайно" програмата отваря месец ноември тази година, интересно ще бъде кои медии ще спечелят, т.е. ще бъдат наградени за предизборна лоялност.
От ГЕРБ очакват силен тласък на икономическия растеж да дадат чуждите инвестиции, като политиката за привличането им трябваше да е приоритет, да стане проактивна и да гарантира добри условия за бизнес и административна подкрепа за инвеститорите. До този момент министерството на Лукарски не е представило стратегия за привличане на чуждестранни инвеститори, а на организираната през декември 2014 г. Трета среща на върха на Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа в Белград, Борисов беше единственият премиер от Източна Европа, който не отиде, въпреки че в тематичния блог "Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа" китайски предприемачи бяха изготвили и искаха да представят проектно споразумение за изграждане на българска зона. Създаването на първата в Югоизточна Европа "евро-китайска зона за икономическо развитие" предлагаше 50 000 нови работни места в България до 2020 година и над 1 милиард евро инвестиции. Вероятно за Борисов инвестиционния потенциал на Китай е пренебрежимо незадоволителен, а срещата с китайския премиер и икономическите перспективи от разширяване на сътрудничеството между България и Китай е маловажна в сравнение с икономическите форуми в "Шератон" с участието на еднолични търговци от САЩ или откриването на трибуна на стадиона в Разград.

Туризмът - пълен провал

По отношение на туризма реформите изглеждаха най-решителни. "През 2014 г. се наблюдава забавяне на темповете на растеж на туристите и приходите от туристическите дейности. Спарвянето с тази неблагоприятна тенденция ще бъде първото предизвикателство", четем в програмата за реформи на ПП ГЕРБ. Тук реформата започна с обособяването на отделно Министерство на туризма и с това приключи.
От туристическия бранш все още чакат:
- Стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р. България 2014-2020 г., създадена съвместно с представителите на туристическата индустрия, научните среди и органите на местно самоуправление.
- Уреждане на статута за управление и стопанисване на националните курорти и прилежащата им инфраструктура.
-  Подпомагане на инвеститорите в туризма чрез специализирано звено, което ще осигурява съдействие за всички административни процедури.
- Създаване на Регистър на туристическите атракции.
- Създаване на "Фонд за развитие на туристическите атракции", който да бъде финансово обезпечен с част от приходите от концесионните възнаграждения от концесиите за подземни богатства, минерални води, морски плажове, пристанища, летища и защитени територии.
- Развитие на правната среда за по-успешно развитие на българския туризъм в бъдеще.
По данни на НСИ за месеците юни, юли и август тази година реализираните нощувки са 9 263 199 или с 690 613 по-малко в сравнение със същия период на 2014 година, като нощувките от граждани на ЕС са с 348 471 повече в сравнение със същия период на 2014 г. А тези от граждани на други европейски страни в т.ч. Русия са с 995 164 по-малко.
От статистическите данни е видно, че летният туристически сезон може да се отчете като пълен провал и тук основната вина е на министърката на туризма Ангелкова, която смело може да се нарече един от най-неуспешните министри в това правителство. Липсата на визия за развитие на сектора, както и липсата на елементарни познания по география на тази дама внесоха неимоверен хаос в сектора и лишиха бизнеса и хазната от милиони евро потенциални приходи, поставяйки на сериозни изпитания над 450 000 заети.
В сектор икономика присъстват едни от най-слабите министри в правителството "Борисов 2". Промените, които направиха, нанесоха сериозен ущърб на бизнеса и бизнес климата, последствията от които ще се отразят негативно на икономическия растеж през следващата, а може би и по-следващата година.
"Ние ще работим - за да сменим задкулисието с прозрачност, арогантността с отговорност, хаоса със стабилност, некомпетентността с експертиза, нерешителността с воля, разрушението със съзидание", твърдяха ГЕРБ в програмата си за реформи. Но вместо това превърнаха хаоса в норма, а голяма част от министрите им са триумф на некомпетентността.

*Пламен Милев е експерт към икономическата комисия в парламента и към НС на БСП