От редактора
За единия процент
/ брой: 70
Протест за революция в културата се подготвя пред Народния театър "Иван Вазов". Датата - 27 март - Международният ден на театъра, малко преди да бъдат раздадени наградите "Икар".
В петицията, адресирана до президента, министър-председателя, парламента и министъра на финансите, се настоява за приемане на Пакта за култура - 1% от брутния вътрешен продукт да се влага в културна дейност, изпълнение на 10-процентното отчисление за култура по Закона за хазарта и преструктуриране на ресорното министерство вместо предложените от него "безумни реформи, преобразувания и закриване на културни институти".
Инициативата за протеста е на театралите, но той е подкрепен и от останалите артистични съсловия. "Искаме защита на културата и национална стратегия" - заявяват протестиращите.
Защото кризата не е само в театъра, тя е и в областта на киното, музиката, литературата.
Реално в момента по-малко от 0,2 % от БВП отива за култура (139,6 млн. лева, или около 70 млн. евро). Това според управляващите било стъпка към обещания 1% през 2018 година. Звучи като шега, но не е. Никъде в Европа и балканските страни няма такъв нисък процент. В Румъния бюджетът за култура е 3 пъти повече. В Австрия - да не говорим - 804 млн. евро.
Протестиращите отбелязват също, че нито един от приетите закони не работи: включително и този за 10% отчисления от хазарта. Оставям настрана въпроса дали именно хорските слабости и пороци трябва да финансират творчеството.
Наистина, няма никаква логика годишният бюджет за култура да е колкото 10 километра магистрали, а артистите да получават по-ниски заплати от чистачките на летището.
Нито има логика в това културата да бъде управлявана с пазарни лостове и механизми. Нейната мисия е друга - да извисява душата на човека, да носи естетическа наслада. Затова тя трябва да бъде социална функция на държавата.
В противен случай пътят е към комерсиалното псевдоизкуство и постепенното опростачване на нацията. По който всъщност вървим през последния четвърт век. Закриване на театри, читалища, библиотеки оставя цели райони без досег до култура.
И аз прост, и вие - прости, чудесно се разбираме, беше казал един "богопомазан".
Но има нещо много емблематично в този протест. Когато дейците на културата, едни от най-търпеливите, вместо празник искат революция, тогава нещата наистина са опрели до кокала.