За един почетен ляв крак

Намери се един доблестен българин, интелигент, преподавател - социологът Цветозар Томов, да направи гръмко това, което всички правим от петък насам в кухнята - да извика мощно, че окичването на един достатъчно скандален футболист с научна титла е резил за университета и срам за България. Щом пожарникарят може да стане почетен художник, защо кракът на Камата да не стане академик, подиграва се българинът. Забравил вече, че и премиерът щеше за малко да бъде окичен с палитра, ако не беше един Велислав Минеков да строши оковите на страха и лазенето по корем пред силните на деня.
Случката никак не е за смях, тя е за страх. Защото показва докъде сме сринали държавата на духа, щом и академичните звания са се превърнали в килимче за показно разплуване пред властта. Затова властта ни прави на маймуни - защото дори претендиращите да са умът на нацията, сами се вкарват в маймунарника. Щеше ли Камата да се кипри пред обективите в бутафорната тога на Мъдрец, ако не се бе юрнал с мускули да вдига рейтинга на Плевнелиев? Нямаше. Ако Пловдивският университет толкова си пада по футбола, що не награди да речем Лечков? Пък и можеше поне с някакъв плакет да окичи Стоичков за слава, вместо да позори себе си, интелекта и страната. Защото почетното академично звание doctor honoris causa ("доктор по заслуги") навсякъде по света се присъжда за приноси в знанието, в образованието и науката, в човешката култура и развитие. Само у нас тази титла я изтъркаха като тенекиена значка, която ту един, ту друг вуз набучва на някой омазнен от властта ревер, за да си изкара индулгенции и да изпроси блага от управниците.  
Културата е начин на поведение, казваше навремето проф. Александър Фол. Колкото Стоичков е почетен консул в Барцелона, за какъвто го назначи Б.Б. от благодарност, толкова е и почетен учен, за какъвто го накичи като в цирка пловдивският вуз. Това си е чист цирк, защо му обръщаме внимание, чух да казва един познат вчера. Защо? За да не се превръща новата ни култура в извращение, за да не се изчерпва нашият начин на поведение с пещерния вик на един ляв крак: "Има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем докрай!" За да не живеем в унижението един човек без всякакво образование, който си заръчва паметникът му да е "с две златни топки" и който хули страната си, че нищо не му била дала, да ни поучава от най-високия академичен амвон: "Какво си мислите, вече не сме 1300 години назад". Вярно е. Преди 1300 години по тези земи се градеше държава, сега се разрушава държава. Въпросът е колцина като Минеков и Томов тръгват на щурм в защита на "всеоще" България.