За един по-справедлив свят

Искра Баева

Човекът и трудът са неразделни, тъй като за разлика от другите живи същества, трудът е присъщ само на хората. А съзидателният труд с помощта на човешкия разум е в основата на всички постижения на съвременната цивилизация. За съжаление - и на много злини.

Наред с тези истини не бива да забравяме, че за да съществува, по-голямата част от човечеството е принудена неуморно да се труди. Къде за себе си, къде по волята на другите. И е трябвало да минат векове, преди някой да се сети, че трудът заслужава и празник. Не е изненада, че този някой е социалист.

Да, днес Първи май е празник по света, празник, признат от най-голямата световна организация ООН. Но като всеки ляв, социалистически празничен ден той е роден след дълги борби на работниците за правото да се трудят при човешки условия, резултатите от труда им да се ползват от цялото общество, а не само от привилегированите по рождение или по материални възможности.

Началото на знаковия за хората на труда ден е поставено на 1 май 1886 г., когато работници от Чикаго обявяват национална стачка, защото искат работният им ден да продължава не повече от 8 часа. Това искане мобилизира около 300 000 работници, но то изглежда толкова неприемливо за техните работодатели, че те изпращат полицията срещу демонстриращите. Следват кървави сблъсъци и човешки жертви.

Резултат обаче има, защото само три години по-късно, през 1889, новоучреденият в Париж Втори интернационал отправя призив към работниците от цял свят да отбележат Чикагската демонстрация с походи на солидарност. Така, с масови протести и борба за права започва традицията 1 май да се отбелязва като Ден на труда. А от 1904 г. той се съчетава и с борбата за мир, защото без мир съзидателният труд е невъзможен.

България е в крак с работническия и социалистическия свят. Тя отбелязва Деня за борба за права на трудовите хора още на 1 май 1890 г. А от 1891 г. със създаването на организираното социалистическо движение то неотменно е организатор на първомайските протестни шествия по улиците на българските градове. Лозунгите на социалистите са за достойни условия за труд и заплащане, но те искат и още нещо - не само по-добро заплащане, а и уважение към труда.

Още малко история.

След 9 септември 1944 г. заедно с всичко друго в България се променя и Първи май. От ден на борба за права той се превръща в празник на труда, отбелязван с грандиозни манифестации.

А основанието да се празнува, а не да се протестира, е намерено в конституционната защита на труда (в Конституцията от 1947 г. това е направено в чл. 14 и 73, а в тази от 1971 г. - в чл. 32, 40 и 59), както и в организираното от държавата мащабно строителство, превърнало България от аграрна в индустриална страна. Именно съзидателният труд на българите осигурява на родината ни място сред първите три десетки държави в света в класацията за човешкото развитие.

Но да се върнем в днешния ден.

Когато в края на 1989 г. се изправихме пред "големите промени", силно се надявахме, че заедно с демокрацията ще настъпи времето на действителното уважение към съзидателния труд. Но промените донесоха нещо съвсем различно. Много бързо от "Трудът звучи гордо", стигнахме до "Бедните хора са по-красиви, а богатите - по-силни" (по Горки). И всичко това само защото новият господар на живота стана не човекът, а пазарът, който превърна хората в собственици, но и в продавачи на работната си сила, докато трудът стана стока.

И макар че и новата Конституция на Република България от 1991 г. защитата на труда се запази (чл. 16, 48, 49 и 50), на трудовите хора отново им се наложи на Първи май не толкова да празнуват, колкото да припомнят за своите права: да защитават работните си места и да искат по-добри условия за труд и заплащане.

Защото се оказа, че в развития свят, към който принадлежим, нарастването на общественото богатство се дължи не толкова на общия съзидателен труд, а на експлоатацията на хората на труда. А в България и на несправедливите преки и косвени данъци, с които се взема малко от богатите и много от работещите, защото продължават да се многобройни т.нар. работещи бедни. А това е така, защото работодателите са обединени, но правят всичко възможно да не допуснат истински синдикални организации в своите предприятия. Формално осигуреният 8-часов работен ден не винаги и не навсякъде се спазва, особено при наложената от епидемията работа от вкъщи.

Затова нека и тази година в хубавия пролетен 1 май да се съберем заедно. Хората на труда, които се трудят с ръцете си, с машините или с ума си, обикновените работници, заедно с техниците, инженерите, учителите, лекарите, медицинските работници, администраторите, организаторите на трудовия процес, бизнесмените и просто всички, съпричастни към труда. Но заедно с празника да помисилим как да направим света по-справедлив, такъв свят, в който трудът да не е тежко задължение, а радост и творчество.