За Дянков, бюджета и математиката

Пламен Милев
д-р по икономика

За поредна година покарай дебатите по проектобюджета обяснението с кризата продължава да доминира. В безпомощността си да обезпечат приходната част на бюджета управляващите въвеждат нови данъци със съмнителен фискален ефект и популистки оправдания като "в цяла Европа е така".
Съпоставяйки отчетите на Министерство на финансите за изпълнението на държавния бюджет по месеци за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г. спрямо данните на НСИ и БНБ, правят впечатление някои факти.
На първо място това са разминаванията.
Разминаванията между отделните отчети на МФ, отнасящи се за едни и същи периоди, са често срещани особено в отчетите за 2010 г. и 2011 г. Особено фрапантни са разминаванията при събираемостта на акцизите към 31.5.2010 г. и 31.07.2010 г.
В отчетите за съответните месеци събраният акциз от горива е посочен съответно:
- към 31.05.2010 г. - 806.1 млн. лв.
- към 31.07.2010 г. - 1172,7 млн. лв
В отчетите за 2011 г. при съпоставянето спрямо същия месец на предходната година съответно сумите са: 
- към 31.05.2010 г. - 624,1 млн. лв.
- към 31.07.2010 г. - 922,4 млн. лв
Оттук можем да допуснем, че данните през 2011 г. са манипулирани с цел да се покаже ниската събираемост в началото на 2010 г. и последващото повишение в резултат от свързването на търговците на горива с НАП.

Приемайки обаче данните от 2010 г. за верни, то допускането е, че въпреки скъпо струващата реформа, държавата е събрала по-малко акцизи от горива през 2011 г. спрямо същия период на 2010 г.
От графиката се вижда, че въпреки свързването на търговците на горива с НАП, въпреки повишаването на цените на горивата, събраният през 2011 г. акциз е 1871,4 млн. лв. при 2009,60 млн. лв. през 2008 г.
Същото важи и при ДДС.
Обяснението с кризата и стагнацията в икономиката обаче не е достатъчно, тъй като по данни на НСИ в действителност има спад на производството, и то предимно при дизеловото гориво, но този спад е в натурално изражение и не е твърде голям. Още повече че за периода имаме повишаване на цените на горивата, както и ставката на акциза.

Това ще рече, че в натурално изражение има спад, но поради нарастването на цените данъчната основа запазва устойчив темп на растеж и следователно не следва да намалява обемът на събраните косвени налози. По-скоро намалението в постъпленията от ДДС следва да се отдаде на по-ниска събираемост, а не на спад в потреблението.

В посока ниска събираемост можем да разсъждаваме и съпоставяйки данните на БНБ за БВП, брутната добавена стойност и крайното потребление за периода 2008-2011г.
От графиката се вижда, че от 2008 г. до 2011 г. БВП непрекъснато нараства, което е естествено поради инфлацията. Нараства и брутната добавена стойност - от 57,7 млрд. лв. през 2008 г., 58,7 млрд. лв. през 2009 г., 60,7 млрд. лв. през 2010 г. и 64 млрд. лв. през 2011 г.
Това ще рече, че нараства данъчната основа и съответно следва да очакваме всяка година обемът на ДДС да нараства.
Съпоставяйки отношението в процент на събрания ДДС спрямо цитираните по-горе показатели, стигаме до следните изводи:     
- Като процент от брутната добавена стойност през периода 2008-2011 г. ДДС е намалял от 13% през 2008 г. на 10,2% през 2011 г., или с над 21% понижение.
- Като процент от БВП през периода 2008-2011 г. ДДС е намалял от 10,8% през 2008 г. на 8,8% през 2011 г., или с над 18% понижение.
- Като процент от крайното потребление през периода 2008-2011 г. ДДС е намалял от 13% през 2008 г. на 11,5% през 2011г., или с над 11% понижение.
Тук възниква съмнението дали разминаването в данните идва от некомпетентност или статистически грешки, или по-скоро това са умишлени манипулации, чиято цел е да прикрият една голяма кражба. И докато правителствената пропаганда ни засипва с показни акции на НАП, митници и полиция, и докато малкият и средният бизнес са подложени на непрекъснати данъчни репресии, явно има един кръг от фирми, за който няма митници, няма и налози. Само така можем да си обясним реалният спад в събираемостта.
Така например в информационния бюлетин на МФ за изпълнението на консолидирания бюджет за юни 2012 г. четем: "Нетният размер на приходите от ДДС от внос към юни 2012 г. е 1821,9 млн. лв." Съпоставяме веднага с данните на БНБ за вноса от трети страни за първото полугодие и откриваме, че размерът на вноса е 13 174,03 млн. лв., или като пресметнем, дължимият ДДС възлиза на 2634,81 млн. лв. (тук не слагаме мита, които се начисляват преди ДДС). Излиза, че нетният размер на приходите от ДДС от внос от трети страни за второто полугодие е с 812,9 млн. лв. по-малко. Вместо да търси как да събере тези 802,9 млн. лв. от ДДС, при това само за първото полугодие на тази година, министър Дянков налага 10% данък върху лихвите по депозити, от който очаква да събере 120 млн.лв. И гледайки статистиката на БНБ, виждаме, че тези депозити са основно на средната класа, на малкия и средния бизнес. Съпоставяйки лихвите по депозитите с годишната инфлация, стигаме до паритет. А с 10% данък стигаме до абсурдната ситуация спестителите да стават по-бедни от това, че спестяват. 
Оттук можем да заключим, че не икономическата криза, а ниската събираемост както при ДДС, така и при акцизите са един от основните проблеми, с които правителството на ГЕРБ не можа да се справи, откакто е поело управлението на страната.

Абсурд:
Спестителите стават по-бедни от това, че спестяват