За духовното - в това недуховно време...

Юлия Пискулийска

В неговия свят като че ли няма таван, няма прагове, има само една свободна територия, където свободно поникват думите му. Където никой не би могъл да спре откровенията му. Той не се застрахова от евентуални грешки. Не прави уговорки. Естествеността е неговата сила.
Неуморим, енергичен, добронамерен. Такъв е Продрум Димов и в новата си книга "Пътуване към острова на духа" (изд. "Богианна"). Не позира. Не търси път към пиедесталите на непременно и само  "високи имена". Перото му спира там, където нещо го е развълнувало, където е открил за себе си друг чувствителен човешки свят. Признава, че описва отделни мигове или качества, не всичко за някого. Но през годините е написал толкова много, че творчеството му е своеобразен дневник на българската култура ("успях да издам 45 скромни книги за деца и възрастни", пише в послеслова авторът). Малки случки, някой и друг щрих - и късче време изписва портрета си пред читателя. Бих нарекла тези щрихи и проява на отговорност. И чувство за дълг. Ако творецът не улови мига чрез човека - кой друг би го направил? Ако творецът не избира и пътя на общественик - като Продрум Димов - не пренебрегва ли тази отредена му мисия?
Книгата съдържа очерци, литературни обзори, интервюта, статии - и думи за автора от личности като Анжел Вагенщайн, Никола Радев, Евтим Евтимов, Кольо Георгиев... В нея срещаме имената на незабравимите Георги Георгиев-Гец, Павел Матев, Асен Кисимов, Дамян Дамянов, на духовни личности като Анжел Вагенщайн, Надя Попова, Анибал Радичев... Част от текстовете са публикувани в ДУМА веднага след написването им. Това е прекрасното "съучастничество" на вестника в документирането на факти от полето на културата.
Отправна точка в написаното от Продрум Димов е уважението към труда на който и да е творец. Една празнота в общественото ни поведение сега - да се подчертае създаденото от някого, да не се разчита на случайността, оценката да бъде стимул. Признанието не е за избрани. То е за всички, които населяват острова на духа. С качества на документ, с усет към акценти, които открояват един човешки свят, книгата на Продрум Димов ненатрапливо и с топла обич към словото и неговите апостоли ни напомня, че всички ние трябва да участваме в пътуването към острова на духа.