За да успееш, не забравяй мечтите си

ПEТЯ ХЛЕБАРОВА е бургаското момиче, което през 2008 г. спечели второто издание на конкурса "Танцувай с мен" в "Шоуто на Слави". Тогава беше още ученичка. Като награда спечели луксозна яхта и околосветско пътешествие. Четири години по-късно Петя е студентка в Националната спортна академия - специалност кинезитерапия, и работи като танцьорка в балет "Магаданс".

- Здравей, Петя! Радвам се, че си усмихната, напоследък все по-малко хора изглеждат щастливи. Как я караш четири години след победата в "Танцувай с мен"?
- Вярно е, че досега имах голям късмет в живота. Всичко, което съм поискала, се е случвало с лекота. Нищо обаче не съм получила даром. По време на конкурса отсъствах дълго от училище и дипломирането ми бе под въпрос. Благодарна съм на училищното ръководство и учителите ми, които подходиха с разбиране. Сега съм редовна студентка. До обяд съм на лекции, упражнения и практика, а следобед репетирам с балета, после запис и така до 22 ч.
- Предполагам, че сама се издържаш?
- Сама се издържам и средствата ми стигат. Всички около мен са професионалисти и се стремят да дават максимума. В това отношение имам още да наваксвам, да бъда по-организирана.
- Не ти ли завиждат на късмета?
- Имало е завист, но без напрежение или злоба. Преценявам отношението на хората около себе си, а то почти винаги е положително. Ако има завист, тя е повече на успехите, които съм постигнала с огромен труд, талант и упоритост. Не приемам завистта за парите, ако си ги заработваш честно.
- Какво стана с наградите - спечели яхта и пътешествие?
- Яхтата продадох, не ми е необходима. С парите купих малък апартамент в Бургас. Околосветското пътешествие е нещото, което ще остане за цял живот. С брат ми имахме щастието и удоволствието да посетим едни от най-интересните кътчета на земята - видях Ню Йорк, Маями, Мексико, Тайланд, Египет... Не мога да изброя всичко прекрасно, което видяха очите ми... Вкъщи обаче е най-хубаво.
- Не си ли мислила като повечето от връстниците си да емигрираш?
- Ако емигрирам, може би също ще успея. Но аз съм успяла и тук. Подготвена съм отдавна за живота и мисля, че ако човек не забравя и преследва мечтите си, ще успее и тук. Иска се труд и постоянство. Факторите, които обуславят успеха, не са идеални, но у нас човек по-лесно би успял в това, което го влече. А и тук са корените ни.
- Криза е, успяваш ли да помагаш и на близките си?
- Брат ми няма нужда. Работи като супервайзър на "Теранова" в Москва. На родителите си помагам. И те са ми помагали, мисля, че това е нормално.
- Да не си търсиш милионер за съпруг, както правят повечето родни красавици?
- Цялата суета в шоубизнеса ми е неприятна. Там връзката, която уж се търси, е сапунен сериал за слава. Доста момичета търсят не човека, а парите му. Важно е да има истинско привличане и да намериш стойностен, сериозен и отговорен човек до себе си. Любовта идва ненадейно, сигурна съм, че ще намеря истинската.
- Повечето хора у нас, за разлика от теб, живеят бедно, в лишения. Какво мислиш за това?
- Тъжно и жалко е, че кризата стигна такива размери. Все повече хора биват мачкани и унижавани. А неуспехите в живота ги правят или зли, отмъстителни, завистливи и мрачни, или напълно отчаяни аутсайдери. Човек не трябва да се предава - това е рецептата. Хората не бива да се пускат по течението, колкото и да им е трудно. На мен също не ми е лесно. Но съм оптимист, вярвам в силите и възможностите си. Всеки трябва да вярва в себе си. Иначе е обречен. Не може да стоиш със скръстени ръце и да се надяваш на държавата.
- Държавата длъжник ли е на хората?
- И държавата като администрация, и политиците като управляващи са длъжници. Не се интересувам от политика, но виждам, че са малко тези политици, които могат да застанат очи в очи с обикновените хора и да ги погледнат без срам. Такова унижение и експлоатация, каквито наблюдаваме през последните години, са недостойни... Трябва да бъдем по-човечни и да не губим надеждите си. Без мечти няма успехи.