За да има наука в България!

ДО
българската общественост
г-н Росен Плевнелиев
президент на Република България
г-н Бойко Борисов
министър-председател на Република България
г-н Сергей Игнатов
министър на образованието, младежта и науката на Република България
г-жа Цецка Цачева
председател на Народното Събрание на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

Като млади български учени, работещи в международно признати чуждестранни университети, ние сме съпричастни с незавидната участ на нашите колеги в България. С настоящото писмо изразяваме солидарността си с тях и насочваме общественото внимание към крещящите проблеми в управлението на българската наука. Надяваме се, че нашата позиция ще се възприеме като безпристрастен поглед отстрани, тъй като не е изкривена от интриги и междуличностни интереси.
През последните години министър Дянков афишира тезата, че намаляването на средствата за наука ще доведе до положителни реформи в системата. Поредните скандали във фонд "Научни изследвания" (ФНИ) окончателно опровергават това. Когато елементарният санитарен минимум за провеждане на сериозни научни изследвания не е налице, специалистите масово напускат страната. В България все пак са останали способни, но отчаяни колеги. За жалост некадърници, скрити зад гръмки титли, присвояват голяма част от и без друго крайно недостатъчните средства, отделени за изследователска дейност.
С това писмо отправяме предупреждение към управляващите, че следим техните действия. За разлика от други пера на финансиране, науката е по своята същност прозрачна - постиженията на всеки учен са документирани в научната литература и са видни за всички. Ето защо е очебийно, че министър Игнатов и властимащите като цяло безотчетно назначават неквалифицирани лица на изключително отговорни длъжности. Единственото обяснение е, че имат лични мотиви за това.
Примерът, който ще дадем, е председателят на Изпълнителния съвет на ФНИ, "професор" Рангел Гюров (получил титлата си в Ангола и станал наскоро "голям доктор" по, забележете, геология в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Според наскоро публикувани журналистически разследвания, назначеният от министър Игнатов г-н Гюров е използвал властовата си позиция във ФНИ, за да раздаде стотици хиляди левове на свои приближени и милиони на проекти със съмнителна научна стойност.
Ние проверихме какво показват международните научни бази-данни за лицето Гюров. Резултатът: нула публикации в реномирани международни професионални научни списания (и, разбира се, нула цитати). Отчитайки факта, че преди време мнозина по-възрастни колеги не са имали възможност да публикуват в достъпни за западния свят издания, ние проучихме и личния списък с публикации на г-н Гюров. Там "професорът" включва статии в ненаучни издания, като бутиковото списание "24 карата", а в наглед по-сериозните си резултати същият използва очевидно грешна физика на гимназиално ниво, като "доказва", че тектонните плочи и земното ядро не съществуват, a вместо това центърът на Земята е кух (!). Това е в директно противоречие с десетилетия на усилени геологически изследвания от страна на десетки хиляди учени и с мнението на всички утвърдени съвременни геолози. Но ние не сме първите, които коментират псевдонаучните трудове на г-н Гюров. В България печалният феномен "Гюров" е добре известен от години.
Тук не можем да не попитаме: Как така човек като Гюров става "професор" и "голям доктор", при условие че познаваме гимназисти в България, които имат по-солидни научни постижения от него? Защо лъжеучени, които не допринасят с нищо за българската и за световната наука, получават пари от държавния бюджет и определят съдбите на способните учени? А последните биват гонени от родината и охотно приемани в чужбина. Какво се предполага, че мотивира един български учен да се развива в единствената европейска държава, която отказва да оцени и заплати неговите научни резултати?
Повечето от нас биха желали да се завърнат и да се развиват в България. Но ситуацията в страната ни и липсата на адекватни условия за извършване на научна дейност обричат подобно начинание. Проблемът не е само в крайно недостатъчните пари, заделяни за наука, които са несравнимо по-малко (като процент от БВП) от заделяните в другите европейски държави. Проблемът е и в това, че и малкото средства се прахосват и присвояват по безочлив начин, а скандали като горния остават безнаказани, било то поради безхаберието на властта, било (както по всичко личи) поради напълно съзнателното съучастие в злоупотреби с пари и влияние. Проблемите в българската наука са системни, а не просто личностни. Вече се наслушахме на извинения и се нагледахме на позьорски рокади във властта. Те не са достатъчни.
Според нас основните решения са три: (1) Средствата, отредени за научни изследвания, трябва да се разпределят по прозрачни и широкоизвестни официални правила, базиращи се на ясни принципи. Нужен е и устойчив механизъм за техния контрол. (2) Безобразната кадрова политика във ФНИ и в останалите институции трябва да се прекрати. Отговорни постове трябва да се заемат единствено от учени с доказан и безспорен авторитет. (3) Важно е специалистите да не бъдат гонени от България чрез непрекъснатото свиване на бюджета за наука. Считаме за абсурден аргумента, че пари за изследователска дейност няма, при условие че кабинетът заделя достатъчно средства за силовите министерства, за да бъдем третата най-военизирана страна в Европейския съюз.
Десетилетия наред науката е била пренебрегвана от управляващите в България. Затова е време за силен и непрекъснат обществен натиск върху властта в министерствата, академиите, институтите и университетите. Крайно време е да изхвърлим "гнилите домати" от българската наука!

С уважение,

д-р Светлин Тасев, университет "Принстън", САЩ
Георги К. Маринов, Калифорнийски технологичен институт, САЩ
Лъчезар Николов, университет "Харвард", САЩ
Филип Шушков, университет "Йейл", САЩ
д-р Росен Джагалов, Пенсилвански университет, САЩ
Мирослав Иванов, Институт по молекулярна патология, Австрия
Антония Савчева, Бостънски университет и университет "Харвард", САЩ
Николай Качаров, университет на Хайделберг, Германия
д-р Ивелина Момчева, университет "Йейл", САЩ
д-р Калоян Пенев, университет "Принстън", САЩ
д-р Камен Козарев, университет "Харвард", САЩ
Николай Николаев, Бостънски университет, САЩ
д-р Илия Русев, Хавайски университет, САЩ
Константин Томанов, университет на Виена, Австрия
Албена Драйчева, Институт "Макс Планк" по биофизикохимия, Германия
д-р Кристина Узунова, Институт по молекулярна патология, Австрия
д-р Веселин Филев, Дъблински институт за фундаментални изследвания, Ирландия
Мирослав Шалтев, университет на Хановер, Германия
д-р Пламен Стаменов, Тринити колидж, Дъблински университет, Ирландия
д-р Николай Бобев, Щатски университет на Ню Йорк, САЩ
д-р Мария Стаменова, Тринити колидж, Дъблински университет, Ирландия
Анна Несторова, Университет Цюрих, Швейцария
д-р Мирослав Николов, Институт "Макс Планк" по биофизикохимия, Германия