За чистотата на българския език

Петра ТАШЕВА

В днешно време, когато чуждите езици навлязоха в общуването ни, много са езиковите грешки, които срещаме. Най-дразнещи са табелите и надписите на фирми, магазини и учреждения на друг език, различен от родния, или на латиница. Има и куриозни случаи, когато двата вида писменост са смесени. Наложително е държавата да приеме закони за използването само на кирилицата.  
Под влияние на чужд правопис се среща и изписване на имена на фирми, изрази и изречения, като всички съществителни са с главни букви. Това е характерно за английския правопис, но не и за българския. Например "Българска Академия на Науките" вместо правилното "Българска академия на науките".
Обедня езикът на нашите ученици, студенти, дори на журналистите. Причините са доста - небрежност, недостатъчно четене на художествена литература, подражание на чужда езикова практика и т.н. Наред с модното еднообразие в облеклото се забелязва и мода в езиковото общуване.
"Униформени" са при младите епитети като "адско, адска, адско, адски" или "уникален, уникална, уникално, уникални". Какво ни говори епитетът "адско"? "Адски ми е хубаво, адски ми е лошо?" Ясно е, че с него потребителите искат да изразят много силно хубавото, доброто или лошото, но това е шаблон. Някой да се е върнал от ада, та да ни е казал точно как е там? Позоваваме се само на Данте или не знаем друг подходящ епитет.
Най-много са грешките, свързани с членуването. Учениците трудно овладяват правилата за членуване на съществителните в мъжки род, единствено число и често не знаят кога се пише пълен член, кога - кратък. В устната реч това не се усеща толкова, колкото в писмената. Депутатите, а покрай тях и журналистите, често казват: "Това ще се разгледа в пленарНА зала", вместо: "Това ще се разгледа в пленарнаТА зала". Или: "Това е предложение на правНА или на бюджетНА комисия", вместо: "Това е предложение на правнаТА или на бюджетнаТА комисия". Членуването не е само граматическо правило, то има и смислово значение. Употребяваме пълен член, когато името е познато, единствено, първостепенно. Пленарната зала, както и комисиите, са единствени, затова се членуват с пълен член.
Допусканите грешки от нашите народни избраници са много. Затова е необходимо в Народното събрание да има езиковед, който да наблюдава, да коригира и дори да санкционира онези, които от високата трибуна говорят на български с грешки.
За правилен и хубав език трябва да се работи, и то не само в училищата. Трябва да знаем и да приемем, че цял живот човек се учи, учи се и на богат, красив и точен език.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.