За червените линии

Парламентарна партия, която откаже да разговаря с победителя ГЕРБ за предстоящото управление на страната, ще бъде неадекватна, самовлюбена и безотговорна. Вотът на народа е такъв, какъвто е. И не избирателите трябва да бъдат превъзпитавани с нови избори, а политиците трябва да коригират поведението си, отчитайки поисканото от избирателя широко ветрило.
БСП е длъжна да разговаря с ГЕРБ добронамерено, със загриженост и без самоцелни опозиционни фалцети. И за слепия вече е видно, че огромната енергия, изливана срещу политическия противник, сама по себе си не носи доверие и сила.
БСП трябва да подкрепя в поведението на другите политически сили всичко, което прецени, че не противоречи на нейните възгледи и ценности. Единственото, което не може да прави, е да отстъпва от своите "червени линии". Прогресивно облагане, семейно подоходно облагане, продължаване на проекта "Южен поток", против разширяването на санкциите срещу Русия и прочие. Ако го направи, ще нанесе поредния удар върху собствената си идентичност, чест и морал. Което след време ще бъде наказано още по-жестоко.
В партията започнаха да се чуват гласове: "Не може ли да направим компромис с някои "червени линии"? В самото определение на "червена линия" се включва отказът от пристъпване, от компромис. Затова ангажиментът се нарича "червена линия", а не "сива" или "зелена".
Разговорът за тежката загуба предстои. Една от причините за нея е в способността на БСП да трие с гума "червените си линии".