За чашите и книгите

В скорошно предаване един професор, само че истински, сиреч с хиляди студенти, бе сравнен с  кирлив клошар. Дотук нищо укорително. Че развеселеното поведение, изказ и изглед на Андрей Пантев не подобаваше на белите му коси и на прочутото му име в предаването "Дениз и приятели" е факт, който той сам изтъква като провал. Тук забележителното е, че най-сетне имаме българин, който приема, че не са му криви Ялта и Малта, а отговорният е самият той. И никой друг. Той е допуснал малка грешка, не се сърди никому и се извинява на всички, които е разочаровал. Шегува се, че поне е доставил малко радост на тези, които злорадстват в случая. А по законите на родната народопсихология те без съмнение са доста.
Намирам, че това е силата на силния човек. Е, междувременно някой да е отбелязал, че този тримандатен депутат можеше да има същото, а може би и по-добро състояние вън от парламента. Че не забогатя и със стотинка вън от иначе нелошата депутатска заплата. А тя е все пак сравнима с професор от богат университет с едно съвместителство. Някой да е написал, че същият професор никога не е приемал хонорар за публични лекции, да не говорим за служебни бонуси! Влючително и за последната му блестяща сказка за Левски във Враца, където, както обикновено, имаше правостоящи...
Но кой се сеща за стотици такива случаи! Някой да се е подсетил и отразил, че той е написал и казал неколкократно, че не се отказва от нито един ред, написан преди 1989 г. Но това е друга тема. Няма опровержение от никого. Чакаме, ама няма да има. Колко от знаменитите ни историци могат до напишат същото?
Но нека се върнем на представянето на Пантев като мотивиран пияница, селектирано така ловко от "Господари на ефира". Доколкото знам от лични контакти професорът не им се сърди, въпреки селекцията. Защото признава, че в това предаване не е изживял звездния си миг... За това не упреква никого, освен себе си. Чух го от самия него още на следващия ден.
Но нима тази лека медийна злополука според водещите има някакво значение на фона на стократните други изяви на истинския професор Пантев в публичното пространство и в историографията? Всъщност, по-важното е друго. В огромната си част българските медии все още не могат да определят своята ценностна система. Кое е достойно за уважение и кое за присмех и порицание?
Кое е по-срамно и обект на ефектни шегички - да те покажат леко развеселен, или да смениш пет партии и десет телевизии? Да се заканваш цяла година, че ще уволниш Бойко Борисов, а после като класически политически шут да се търкаляш в краката му и да му лижеш ръкавите? Да спечелиш милиони, без никой да знае как, кога и с какъв мозък. Да получаваш проектаджийски пари от чужбина за патриотични проучвания и прогнози. Да се правиш да репресиран, защото са те понижили от главен редактор на редактор и прочие. Да си виден деец от левицата и след това да я плюеш от името на народната партия. Да си основател на ултралевия вестник "Нова зора" и после по приятелска линия да станеш министър без портфейл в ултрадясното правителство на ГЕРБ. Там е разликата между бохемите и подстоянните трезви тарикати.
Слава Богу, времето спусна своята пелена на забравата върху истинските, но повечето измислени истории, за алкохолните подвизи на великолепния български историк проф. Николай Генчев. Той остана с книгите, научния си принос, преподавателския си и личен чар. За него съм чувал самият проф. Пантев да казва - дори и пиян, той струваше повече от милион невежествени трезвеници.
Може би един ден така ще говорят и за самия проф. Пантев. Включително и всякакви талантливи комици. Затова ще си позволя да им дам един съвсем добронамерен съвет: не бройте чашите, а книгите на проф. Андрей Пантев. Макар, че стойността на неговите книги не е в количеството, а в качеството. Така поне мисли по-умната част от българите.