За бюджета "хайку"

Преди десетина дни нобеловият лауреат и колумнист на "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман внесе успокоение в душата ми. Коментирайки един парламентарен дебат в САЩ, той сподели, че се чувства като паднал в Заешката дупка. Като паднеш в нея, както става ясно от "Алиса в страната на чудесата", всяко нещо, което става, е невъзможно, а това, което е възможно, няма никакъв шанс. Кругман не разбирал какво се случва и как е възможно. "Значи, казах си аз, не само в България логиката е сбъркана". След като и в най-рационалната страна един мислещ човек може да се втрещи, какво остава за нашата емоционална и поетична родина. 
Та чета аз проекта за бюджет за 2012 г. и прогнози на Дянков.
Първа радост - догодина ни чака ръст на икономиката (2,9%). Браво, значи българският бизнес започва да наема. Гледаме обаче прогнозата за данък печалба. Той спада близо със 70 милиона лева. Значи бизнесът ще закъса със 700 млн. лв по-ниска печалба. Значи "ръст на икономиката", съчетан със "закъсване на бизнеса". Бум, в Заешката дупка!
Втора радост - предвижда се събраният данък от физическите лица да бъде с 165 млн. лева повече от заложения в бюджет 2011 г. Значи нашите съвкупни доходи ще нараснат с над милиард и половина! Какво значи това при замразени заплати, закъсване на бизнеса и същата (ако не и по-голяма) безработица? Откъде ще дойдат тези доходи? Бум, в Заешката дупка!
Трета радост - целокупното население и бизнесът ще изхарчат милиарди левове повече в сравнение с тази година. Така е, щото се предвижда ДДС с 620 милиона повече и акциз с 330 милиона повече. Значи се оправяме, след като ще харчим много, много повече! Ама кой ще харчи повече? Тези със замразените заплати и пенсии или бизнесът, който ще закъса? И откъде ще дойдат тези милиарди? На всичкото отгоре, ако се запазят устойчивите тенденции, всички ще внасяме и в банките повече пари. Бум, в Заешката дупка! 
Да обобщим интелектуалната ситуация. Икономиката расте, бизнесът закъсва, доходите са замразени, плащаме повече данък доходи и харчим много повече. 
Ще кажете - нелогично. В живота не всичко е логика. Има и поезия. Като в един от стиховете на Рашко Стойков:

"Всички пътища водят за Рим"
"Нашият - за Голгота...
Господи, поне 30 сребърника отпусни -
да си откупим живота!
Нямането е в изобилие:
открит обезглавен труп
без видими следи от насилие;
взривен обявен
за национално издирване;
дело за убийство
върнато за доубиване...
Зъзне душата в клетка бронирана.
Голата истина
в леглото ни бе намерена изнасилена!"

Поезия, сантимент. Широта на чувството. Интуиция. След много медитация - просветление. Като при коана: "Какъв е звукът от плясъкът на една ръка?" Хайку. Поезия, която "отразява живота в неговото свободно движение" (Уикипедия).