За боклука - пак в цайтнот

Предлаганият от Министерството на околната среда и водите проектозакон за управление на отпадъците е посрещнат на нож. Фирмите, изкупуващи черни и цветни метали, Зелената партия, асоциация на металургичната индустрия, неправителствена организация, са сред яростните му критици. Стигна се и до протести пред екоминистерството. Защитниците му са: Министерството на икономиката, МВР, Министерският съвет като цяло, който го прие. ЧЕЗ и ЕОН му се радват, защото се надяват да намали кражбите на техни кабели; БДЖ заради тоновете отмъкнати релси.
През юни обединението на търговците на черни и цветни метали, в което участват 176 фирми, написа писмо до председателя на Европейската комисия Барозу, че с новия закон властта се опитва да реши криминални проблеми в България, без да е направена оценка на въздействието и анализ на социалните, екологичните, икономическите, бюджетните и правните последици от прилагането му.

Аргументите на противниците

са, че вариантът не е отговор на европейската директива за отпадъците 2008/98, в проектозакона са налице фрапиращи недомислици - например да се отварят пунктове за изкупуване на вторични суровини само при одобрени общи устройствени планове. Когато две трети от общините ги нямат, а селищата са стотици.
След като с месеци изказваха неодобрителната си позиция, критиците решиха заедно да дадат пресконференция в БТА. Там обаче се чу само гласът на Зелените и на Гражданска инициатива за отговорно управление на отпадъците. Представителите на бизнеса се изнизаха по терлици. Някой отгоре им се обадил: откажете се да говорите, ще бъдете включени в работната група за обсъждане на промените в закона за отпадъците. А както се знае, интересът клати феса.
В предложения вид законът няма как да действа, трябва да бъде върнат в МОСВ - е убеден адвокат Александър Асенов от Гражданска инициатива за отговорно управление на отпадъците. Според европейската директива до края на 2010 г. всяка държава трябваше да настрои законодателството си към нея. В началото на юни комисията изпрати до пет страни от ЕС (България, Естония, Гърция, Кипър и Полша) писма с предупреждение да не забравят решението. Това бе вторият жълт картон за нас, като ни дадоха двумесечен срок за положителен отговор, след което ЕК може да предаде въпроса на Европейския съд с искането за

налагане на финансови санкции

Според Александър Асенов срокът изтекъл на 16 август.
Нов закон за отпадъците обаче още няма. Министерският съвет одобри сътвореното от МОСВ през юни, проектът стигна до комисията по екология в Народното събрание и зацикли. За да има транспониране на директива, трябва да е приет навреме съответният закон, националното законодателство да е хармонизирано с европейските разпоредби и те ефективно да се прилагат. При нас закон няма, нито хармонизирани наредби, липсва ефективно прилагане. Декларират се принципи, които при последващите разпоредби се обръщат на 180 градуса, коментира адвокат Асенов.
Според директива 2008/98 водещи в йерархията при управлението на отпадъци са: най-пестеливото им генериране и превръщането им в суровини за повторна употреба. При нас се набляга на депата за депониране, общините са заплашвани със санкциите, ако не са заделели земя за ново строителство, натяква им се, че ще ги отрежат от европари. Над 90 на сто от битовите отпадъци у нас се складират в депа, докато в ЕС количеството е минимално. Депото в Суходол е напращяло от софийски боклук (според тамошните жители продължаването на пълненето му е незаконно), а камиони с балирана смет кръстосват пътищата в търсене на "приемни сметища".

Тояги на чужд гръб

Чл. 21 на проекта гласи, че "кметът на общината самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение, или съвместно с другите кметове от регионалното сдружение, възлага прединвестиционни проучвания за изграждане на ново съоръжение/я за третиране на битовите отпадъци поне три години преди изчерпване обема на депото или изтичането на експлоатационния срок на инсталацията". Кой обаче ще плаща? Как кметът може да доизтиска и без това изцедения общински бюджет?
Директивата изисква икономически механизми, улесняващи намаляване на генерираните отпадъци и тяхното рециклиране и оползотворяване. МОСВ обаче запазва досегашната схема - таксата за битови отпадъци се определя според площта на жилището на домакинството. За стимули в проекта се говори неангажирано, и то в бъдеще време: "предприемане на мерки за насърчаване на повторната употреба на продукти и подготовка за повторна употреба; изготвяне на програми за предотвратяване образуването на отпадъците". Задълженията обаче са много, облечени в числа.
Не е тайна, че заради многократно подкастряните бюджети общините използват приходите от такса смет, за да закърпят чергата си.

Парите не се използват целево

и ще продължава да бъде така.
Една от целите на евродирективата е отпадъците да се превърнат в суровини. Тук отново няма нищо ново, коментира Александър Асенов. МОСВ налага на общините права и задължения, без да имат пари и ресурси. Нямат камиони за сметосъбиране, за извозване, затова ще се отнесат до частни фирми - корупционната схема при обществените поръчки е заквасена. Ще делегират правата си, надявайки се на пари - пак възможности за корупция. Проектозаконът уж отрежда на общините главна роля в сдруженията за управления на отпадъци, но ще са в миманса, без да са наясно какво точно става зад паравана в публично-частното партньорство - бедният не е на равна нога с богаташа. Механизми за граждански контрол на процеса въобще не са предвидени, твърдят Зелените.

Стиснатите швейцарци

В Германия пластмасовите бутилки се приемат от супермаркетите, откъдето са купени напитките - автомати ги разпознават и касиерката ти дава за всяка 20 евроцента. Срещу три опаковки градинските пияници си купуват половинка долнокачествена бира. Събраното не се пълни повторно, а се пресова, за да се използва като суровина в промишлеността.
Не сравнявайте нашенското екологично възпитание с германското, но все пак защо в България не се вижда нито един хвърчащ лист, докато всички надморски височини са осеяни с пластмасови бутилки. Просто - хартията се изкупува. Могат ли обаче МОСВ и Министерството на икономиката да се ангажират със създаването на такава перфектна организация? Дори изписана само на хартия? При приемането на проектозакона Министерският съвет заключи - въведените схеми за събиране и третиране на отпадъци да се финансират на основата на принципа "Отговорност на производителя". Дотук!
В Швейцария не се плаща такса смет от нито едно домакинство. Купуваш си от бакалията специални торби на астрономическа цена (10 евро например бройката) и гледаш да ги пълниш възможно най-рядко и да ги натъпчеш най-плътно. Пъплят инспектори (наричат ги буквално "изкормвачи на чували"), които се ровят из кофите и проверяват дали не си хвърлил сметта в друг вид торби. Могат да те открият по огризки, изхвърлени памперси. Ако те заловят, че хитруваш, глобите са жестоки.

Налагане на нови играчи

Проектозаконът не стимулира частната конкуренция, а окрупнява и монополизира бизнеса при изкупуването на цветни и черни метали, твърди адвокат Асенов. Абсурдно е например изискването за общ устройствен план, за да съществуват пунктове за метали, разрешение да получат само фирми, имащи договори за изкупуване от поне 10 общини с население над 500 хиляди. Министерството на екологията не обяснява защо се дискриминират селища и къде да предадеш отпадъци, ако в общината няма площадка за вторични суровини?
Според обединението Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали в България (в него членуват 176 фирми), законопроектът е изготвен в пълно противоречие с европейските демократични традиции и игнорира възраженията на заинтересуваните компании, както и правни норми на ЕС и националното законодателство. От Българската асоциация на металургичната индустрия заявиха, че с промените ще се създаде хаос и че целят единствено да бъдат подменени играчите в изкупуването на метали.
Твърдението, че ще пресекат кражбите, с които МВР, МИЕТ и МОСВ се оправдават, и сега действащият закон дава права и отговорности на търговците. Има и наказания, но кой ги следи? В резултат на нововъдението 50 хиляди работници от пунктовете за вторични суровини могат да останат без работа, от 2400 площадки да останат 400, а циганите да се преквалифицират за битови кражби.
Съмненията, че законът облагодетелства големите играчи, се подхранват от съдържанието му. Освен парите за такси и бумащината, за да търгуваш с метали, е нужна банкова гаранция от 50 хил. лв. плюс по 10 хил. лв. за всеки приемателен пункт. Организациите по оползотворяване и индивидуалните изпълнители трябва да се изръсят по 1 млн. лв., ако събират метали и електроуреди, по 500 хил. лв. за отработени масла и по 100 хил. лв. за батерии и автомобилни гуми.

Дванайсеткратно прецакани

На фона на замърсената природа плащаме продуктова такса, такса смет, екотаска, пари от бюджета отиват за управление на отпадъци. Около 12 са източниците, по които се заплаща за управление на отпадъците, но 90 на сто от парите не се използват целево, смятат от гражданското сдружение. Липса ефективният контрол и прозрачността при изразходването им.
В проектозакона липсва глава за оценка на жизнения цикъл на продуктите, смята Костадин Деянов от Зелените. Тя е "дневник", в който се вписва всичко - от люлката (създаването), до гроба (рециклирането и превръщането им в нова суровина). Затова той иска да се запише, че производителят и търговецът са длъжни да изкупуват обратно своята стока и че тя трябва да бъде придружавана от договор с рециклиращата организация, където ще завърши животът й. Нещо като Акт 16 в строителството. Това ще намали драстично количеството отпадъци за депониране или изгаряне (последното източник на въглеродни емисии). Нужна е гъста мрежа от пунктове за събиране на едрогабаритни отпадъци, мебели, електроника, електротехника, стъкло.

Стимули

Индустриите, работещи с вторични суровини, трябва да бъдат стимулирани законово и финансово, смятат Зелените. Главата в проекта за разделното събиране да се разшири, като акцентът падне не върху лицензирането, издаването и отнемане на разрешения на фирмите, а да се каже, че разделното събиране се осъществява при източника, дори за биологичните отпадъци. Да се поощрява домашното и общинското им събиране. Така се постига ефективно и качествено рециклиране, смята Костадин Деянов. Вече има домашни компостери (малко по-големи от кошче за боклук), които преработват храните и могат да се използват и в апартамент. Биологичните отпадъци могат да се събират "от врата до врата", торбичката се изважда в определен ден пред входната врата и се взема оттам. Нужен е обаче пазар за изкупуването на компоста.
Становището и на Зелените, и на гражданското обединение е, че МОСВ трябва да доработи проекта си за закона за управление на отпадъците, тъй като липсват цели глави и раздели, нужни, за да се спази директива 2008/98. Иначе ни чака съд.
Позицията на ЕС е, че в бъдеще ресурсите на структурните фондове ще са тясно обвързани с политиките, посветени на борбата с климатичните промени. В тази връзка последното законотворчество на МОСВ отново ни поставя в цайтнот, т. е. липсва ни време за полезен ход. А облаците се сгъстяват.


С 2258 килограма отпадъци на глава от населението годишно България се нарежда на челните места в Европа, показват данни на Евростат за 2008 г. Страните на ЕС са генерирали 920 млн. тона отпадъци (средно 1800 кг на глава от населението). България обаче "произвежда" 20% повече боклук от средното количество за Европа, въпреки че БВП е под 40% от средноевропейския. Румъния генерира 2197 кг боклук на човек годишно, Полша - 1607 кг, Германия - 1577 кг, Чехия - 1189 кг.
Според статистиката 70% от отпадъците в България се създават от енергетиката, земеделието, услугите и т.н. Причина са големите количества сгурия, оставащи след изгарянето на въглища за отопление на домакинствата не само в малките населени места, но и в градовете. На българската промишленост се падат 13% от отпадъците, на домакинствата - 17%.
През 2008 г. в България са "създадени" 17,2 млн. тона отпадъци, или 1,9% от количеството в ЕС. Отпадъците на Унгария са 70% от българските, макар населението да е с 2,4 млн. по-голямо, а БВП да е 2,7 пъти по-висок.