За 58% от българите корупцията продължава да расте
Корупцията в България расте, а това е основна причина за недоверието в институциите у нас. Това са изводите от проучване на агенция АФИС по темата.
На въпроса, „Според вас, нараства, намалява или остава на същото ниво корупцията в България?“, през декември 58% отговарят, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че намалява. Окобо 32% смятат, че тя остава на същото ниво.
Едва 20% имат доверие в съдебната система, 68 на сто не й се доверяват. Според 43% от анкетираните най-силна е корупцията именно в правосъдието. За 34 на сто това са митниците, 24% посочват здравеопазването, 19% - полицията, 17% - партиите, други 17% - администрацията на министерствата, 10% - общинските администрации, 8% - държавните фирми, 6% - образованието и 2% други сфери. Вижда се, че самото правосъдие води в класацията.
Новият орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), заедно със специализираната прокуратура и съд посегнаха на представата за недосегаемост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това, само 17% отговарят положително на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% заявяват, че нямат.
Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е свързано с политическа ориентация, но не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха гласували за ГЕРБ, позитивното възприятие има само лек превес (26% отговарят, че тя нараства, а малко повече – 30% смятат, че намалява, докато 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По друг начин погледнато, почти цялото (70%) позитивно мнение е капсулирано в електората на управляващите. А сред неангажираните избиратели (отговорили с „Други“, „Не съм решил“, „Не отговарям“, „Няма да гласувам“), оценката е дори по-негативна (60% смятат, че корупцията набира сила), отколкото средната за всички електорални групи. Тъй като голяма част от разкритията от изборите насам идват от депутати на БСП, очаквано потенциалният електорат на БСП е особено категоричен. Съотношението между двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии показва връзка в обратна посока: усещането за корупция не толкова е отражение на пристрастия, колкото обратно, „размеква“ подкрепата за управляващите партии, се казва в анализа на АФИС.
Ред явления като корупция, покупка на влияние, въздействие на парично подплатените интереси върху властта и медиите имат общ корен в социалното неравенство и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на сблъсък между правосъдие и хора, притежаващи капитал, възприятията се влияят и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е само морален, а включва и равносметка, доколко изобщо е била полезна за България политиката на приватизация и създадените от нея отношения между хората, коментират социлозите.
При зададен въпрос, „Доколко беше полезна приватизацията за България?“, само 3% отговарят, че тя е била изцяло полезна. Още 6% смятат, че е била предимно полезна. Противоположният полюс има много по-голяма тежест – 32% оценяват, че е била изцяло вредна и още 26% – предимно вредна. Диференцирана оценка според конкретния случай („понякога полезна, друг път – вредна“), дават 23% от хората. Сумарно, 9% я смятат за изцяло или предимно полезна, а шест пъти повече (58%) – за изцяло или предимно вредна.
