Юри Миков: В монголския лов има много традиции и поверия

(Продължение)

Разказано от Юри Миков


За лов на едрите животни в Монголия се правят гонки с коне. На чакане не ловуват, защото няма къде да се скрият.
В монголския лов има много традиции и поверия. Задължително е всеки ловец да убие поне един вълк в живота си.
Твърдят, че жлъчката на тарпагана е лековита. Виждал съм как убиват тарпагана, отварят стомашната кухина, изваждат черния дроб и гълтат жлъчката. За мен това е рисковано, защото тарпаганът е преносител на чума.
Всеки уважаващ себе си ловец се старае в началото на май да убие сръндак. Гръмва го в гърдите, тича при него, реже му аортата и започва да пие колкото се може повече кръв. Обичаят идва от дълбока древност и е свързан с будистката им религия. Питам ги защо го правят. "За да бъдеш здрав и силен мъж", отговарят. Не могат да го обяснят.
Мисля, че имам научно обяснение. През месец май на сръндака са му пораснали рогата и започват да се белят. Доколкото това е вторичен полов белег, кръвта е пълна с естрогени - мъжки хормони.
Макар в Монголия да е много сухо, там има и  невероятно много птици, особено водоплаващи. Срещат се и доста дропли. Яребицата е в изобилие, но ловът й не е характерен за монголеца.
Организацията на лова в Монголия е сходна с нашата. Имат си обществен съюз на монголските ловци, създаден по наш тертип. Винаги са се старали да ни копират.
Въпреки големите размери на страната контролът на лова преди беше сериозен. Пътуваш с часове и не виждаш никого. Спираш и решаваш да ловуваш. След няколко часа пристига конник. Кой те е видял, къде, кога, не знаеш. Но оня казва: "Аз съм ловният."
Имаха и морални задръжки. Ходеха на лов по необходимост, а не да си начешат крастата.
В началото на демокрацията и при тях се объркаха нещата. Безвластието навремето унищожи много дивеч, но сега се пооправят.
И тяхната промяна стана с голям елемент на криминализация. Има малка част от населението, която забогатя рязко. Представителите й накупиха супермодерни джипове, всички видове оръжие, и това се отрази негативно върху дивечовите популации.
Монголия е традиционен износител на панти - невтвърдените рога от елени. До Улан Батор имаше ферма с 3000 мъжки елена, в която се произвеждаха. Основно ги изнасяха в Япония, Южна Корея и Китай. Там ги преработваха и правеха лекарството пантокрин, което е биостимулатор. Води се и афродизиак за полова потентност. Както в приказките за чукчата, че като се ожени, му подаряват такива рога, за да си стърже в чая цял живот. Тези рога в цяла Азия се използват от народната медицина.
През 2000 година, когато отидох пак на работа в Монголия, се оказа, че от тази ферма няма нищо.
Там се събираха и огромни количества паднали рога. През 1991 година се появиха прекупвачи от Южна Корея. И за да могат да намират по-лесно рогата, монголците взеха и опожариха част от горите. Пожарите с фронт стотици километри станаха проблем №1. Национална катастрофа. Там няма възможност да се угасят. Ето докъде стига човешката глупост и лакомия! За няколко рога по 10-20$!
Приватизираха лова и сега се продават лицензи за отстрел.
Около 20% от брутния вътрешен продукт на Монголия са от туризма.
Обиколил съм цяла Монголия и доста съм ловувал. Трофеят ми на янгир (кози рог) се намира в Монголския музей. Убил съм два вълка и няколко антилопи.




Пенчо Кубадински след успешен лов в Монголия