10 Декември 2019вторник23:36 ч.

Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

Срещи

Йордан Марков: Пеенето е моята сбъдната мечта

Всяка вечер си правя равносметка, не само в края на годината, откровен е талантливият изпълнител

/ брой: 230

автор:Альона Нейкова

visibility 441

Музиката става неразделна част от живота на ЙОРДАН МАРКОВ още в ранните му детски години, които прекарва в неговия роден град Силистра. Завършва четвърти по успех Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стефка Оникян. Носител е на Наградата на публиката на фестивала "Пирин фолк" в Сандански три години поред. Отличен е и с много други призове от престижни български и международни конкурси като "Славянский базар", "Шанс" и т.н. През 2016 г. издава дебютния си албум, наречен "Живот на кръстопът", като представя песните от диска с атрактивни музикални спектакли в безброй градове у нас. Преди малко повече от половин година излезе и вторият албум на изпълнителя, кръстен "Силата на любовта". След броени дни - на 3 декември, от 19 ч., в зала 3 на НДК, организира мащабен концерт "Да пеем заедно" - с приятели и за приятели.

"Господ ми е дал талант и вероятно това е пътят ми"

"Вярвам, че тази любов, за която пея в песните си, ще ми се сбъдне някой ден"

- Остава по-малко от месец до коледните празници, когато мнозина ще се обърнат назад, за да си спомнят каква е била годината за тях. Правите ли си подобна равносметка в края на годината, Йордане?

- Равносметка си правя всяка вечер, когато си лягам, ако трябва да бъда честен. Моят живот е изключително динамичен, познат може би на много малка част от хората не само на моята възраст, но и като цяло на българите. Защото почти всички масово са свикнали на някакво постоянство, на определена сигурност, застанали са на едни щатни служебни позиции, където са уведомени кога си получават заплатата, наясно са с работното време, осигурени са им отпуските, плануват ги месеци напред, знаят кога ще излизат, къде ще ходят... А при мен няма такива неща. Непрекъснато пътувам - 100-130 хиляди километра годишно, които обикновено се изминават нормално за 10 години. Организирам концерти, отивам предварително поне 5-6 пъти във всеки град, където ще имам представление, за да изпипам и най-малкия детайл. Хората казват, че на вълка затова му е дебел вратът, защото си върши сам работата. Но пеенето е осъществената ми детска мечта и съм щастлив с онова, което върша. Просто изисква страшно много време и отдаденост.

- Успяхте да осъществите и още едно ваше желание, като организирахте конкурс за млади музикални таланти в родния си град...

- Така е. Тази година с подкрепата на ръководството на община Силистра направихме Първи национален конкурс за млади изпълнители на популярна музика "Дунавски звезди" (9, 10 и 11 септември). Празникът на града е на 14 септември - Кръстов ден, и с тази песенна надпревара бе дадено своеобразно начало на тържествата. Дойдоха над 100 участници от цяла България: Плевен, Благоевград, Русе, Силистра, Троян, Велико Търново, Търговище, Шумен, Добрич, Варна, Тутракан, Несебър - от най-големите престижни музикални школи. Децата се състезаваха в две категории, в 6 възрастови групи, имаше изключителни таланти. Това е един от малкото конкурси, в които се припознава Министерството на културата, и дори учреди своя парична награда. Наистина огромен празник! Бяхме организирали на площада в града концерт, наречен "Пеещото жури", тъй като председател беше Тони Димитрова - обичана певица от поколения българи с прекрасните й песни, композиторът Светослав Лобошки, Николай Текелиев - човекът, който отговаря за подбора на български участници в чуждестранни конкурси, младата, красива, интелигентна и талантлива изпълнителка Мартина Иванова, Доротея Бальовска - директор на международния конкурс за млади таланти в Тутракан. Драго Драганов бе водещ. И се получи огромен празник както за участниците, за техните ръководители, родители, така и за всички жители и гости на града. Живот и здраве, продължаваме и през 2020-а.

- Само на 26 години сте, а отговаряте за голям екип от хора, с които работите. Как успявате да се справите не само с музикалните ангажименти, а и с толкова мащабна концертна дейност?

- Не мога да си позволя да предам тази цялостна организация. Поне не и на този етап. Ние сме около 30 човека екип, пътуваме със седем коли, един камион с техника - двойно повече от миналата година, и бус с огромна видеостена... Само нощувките и пътните да се осигурят на артистите и на обслужващия персонал - са огромни разходи. Ние сме изцяло частен проект и няма как да възложа това на някой друг. Защото миг невнимание и всичко ще отиде по дяволите.

- Кой очаквате да се отзове на поканата "Да пеем заедно" на 3 декември в зала 3 на НДК?

- Както вече няколко години поред, така и тази, с моя екип организираме традиционни, така да го нарека, концертни турнета. И сега представяме съвсем нов спектакъл - "Да пеем заедно", в който, освен мен, участват Драго Драганов, композиторът Стефан Диомов и групата "Петте сезона", момичетата от балет "Дежа вю". Това е голямо аудио-визуално шоу с впечатляващи видеостени. Вече направихме 15 концерта в по-големи и по-малки градове на страната, като започнахме от пролетта, имахме и своите летни изяви. Сега приключваме тазгодишното турне с последния, 16-и спектакъл. Със сигурност на 3 декември представлението, което е с продължителност над два часа, ще е по-мащабно от всички, които минаха досега. Програмата малко се променя, дообогатява се, в сравнение с всичко онова, което са гледали зрителите през годината. Подборът на песни бе изключително труден. Ще прозвучат и нови, и доказали се във времето, и обичаните от поколения българи. В началото имах известна доза притеснение - как ще приеме всичко това публиката? Но реакциите на хората в залата бяха изключително емоционални. И още с първия концерт в Плевен в началото на април, както и с последващите спектакли, се оправда изцяло заглавието на концерта. Защото от началната до последната песен всички пяха и ръкопляскаха. Надявам се същото да се случи и в София.

- Пожелавам ви го от сърце. Хора като вас са рядкост.

- Без да бъда скромен, смея да твърдя, че правим нещо изключително нетрадиционно. Повечето изпълнители идват с голямото си име, с два прожектора, застават и изискват високи цени на билетите. А ние влагаме изключително много техника - 10 души строят сцената, има огромна LED видеостена и, без да преувеличавам, най-качественото и най-скъпото озвучаване и осветление...

- Някои певци записват на видео изявите си...

- На Голяма Богородица - един от големите християнски празници, на 15 август в Летния театър на Бургас заснехме професионално концерта. Сега сме в преговори да бъде излъчен. Спектакълът на 3 декември също ще се запише и ще обсъждаме неговото излъчване около коледно-новогодишните празници. Ще видим вече с коя медия ще се договорим.

- Било ли ви е някога толкова тежко, че да сте на косъм от това да захвърлите микрофона и никога повече да не излезете на сцената?

- Много пъти... Всекидневно си задавам въпроса: защо се занимавам с всичко това?! Дори първият ми албум е озаглавен "Живот на кръстопът", защото е имало такива периоди, в които съм мислил - дали да продължа с музика и с организиране на концерти, или да поема по някакъв друг път? Но винаги съм твърдял, че камъкът си тежи на мястото. Господ ми е дал талант и вероятно това е моят път. Трудно, лесно - може би пък така ще оценя възможностите, които предстоят.

- От кого получихте най-голямо съдействие досега?

- Изключително благодарен съм на моето семейство за огромната подкрепа. Без значение в кой край на страната се намираме с нашите спектакли, родителите ми присъстват на абсолютно всеки концерт. Без тяхната помощ със сигурност нямаше да стигна днес дотук. И чисто морално винаги ми вдъхват кураж. Никой от родата, от цялата ми фамилия, не се занимава с музика. Моята баба, на която съм кръстен, има малко по-силен глас. Може би затова орисията ми е да притежавам някакви певчески възможности, които развивам вече толкова много години. Но човек не се ражда артист. Артист се става. С много труд и огромно желание.

- Освен развитие в кариерата и професионални успехи, добре е да има с кого да бъдат споделени, нали? Намерихте ли такъв човек за себе си?

- Все още не съм открил голямата любов на живота си. Както се шегувам на концертите, чувал съм, че любовта била като пеперуда, и ако я гониш, за да я хванеш, винаги ти се изплъзва, но ако пък стоиш мирно и кротко, може да дочакаш точно и на твоето рамо да кацне. Хората, които ме познават, са наясно, че не мога да стоя мирно на едно място, а все бързам за някъде. Постоянно съм на път и моята пеперуда сигурно е някъде зад мен - аха, да кацне на моето рамо, а аз съм потеглил за следващия град и за поредния ангажимент. Но вярвам, че тази любов, за която пея в песните си, ще ми се сбъдне някой ден.

- Как ви е променила популярността?

- Несъмнено тя дава и взема - във всяка дейност в живота, във всеки момент. Няма пълно щастие. Много хора си мислят, че се качвам в лъскавия си автомобил, светват прожекторите на една огромна сцена, която струва изключително скъпо, изпявам си песните, получавам аплодисменти и мога да не мисля за нищо друго. Онези, които ме познават, са наясно, че постоянно се стремя да бъда позитивен и винаги съм усмихнат. Малцина обаче се замислят какво ми коства. Ангажиментите са много, а разочарованията са огромни. Затова може би някак си съм станал по-затворен. Въпреки всичко, искам да благодаря на онези хора, които, колкото и малко да са, продължават да харесват българската популярна песен, плащат си за билети на нашите концерти, купуват си албуми и все още подкрепят културата.

- От какво се чувствате разочарован?

- В последната година, година и половина, получих много жестоки удари от хора, които съм смятал за близки приятели и никога не съм вярвал, че ще постъпят по този начин. Обаче не мога да ги виня. Явно съм имал определени очаквания от тях, които не са покрили. Вероятно и аз не съм отговорил на някакви техни виждания. Разочарованията понякога са огромни. Но аз стигнах дотук благодарение на труда си и упоритостта, които съм полагал през годините. Лоялността е много важен фактор. Организирайки тези огромни концерти, виждаш колко хора подкрепят не само теб, а и културата в страната като цяло. Отделно ставаш свидетел на лицемерно отношение. В днешно време, за съжаление, обещанието понякога не значи абсолютно нищо. Дори да имаш сключен договор с някого за каквато и да било дейност - това нищо не означава, може да се отметне в последния момент. А ако трябва да си търсиш правата, ще минат сигурно 4-5 години. Но каквото и да се случи, налага се да станеш, изтупваш колената и продължаваш да правиш това, което трябва... Както казва моят баща: "Напред е трудно, но назад е два пъти по-трудно..."

- Кое е най-важното, което научихте от сцената, от пеенето, от музиката като цяло?

- Много са уроците, които ни поднася животът. Всекидневни са. Но пък вярвам, че Господ дава най-трудните битки в живота само на най-добрите си войници. Може би съм един от тях. И вероятно това е моята съдба - да продължавам да се занимавам с популярната българска музика, да вдъхвам положителна емоция на хората и да им помагам да преодоляват трудностите.

Коли горят на столичен паркинг

автор:Дума

visibility 0

12 нови случая на морбили в Пазарджишко

автор:Дума

visibility 13

400 лева за преглед в софийска болница

автор:Аида Паникян

visibility 71

/ брой: 238

Омбудсманът до КФН: Бонус-малус ощетява гражданите

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г.

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 238

Четвърти сме в ЕС по харчове за храна

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 238

Фирми от всички сектори ще търсят нови служители догодина

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 238

Турция готви сондажи и в Черно море

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 238

"Четворката" преодоля застоя

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

Стрелба в болница

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 238

Кратки новини

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 238

Не се вижда краят на съседските войни

автор:Евгени Гаврилов

visibility 65

/ брой: 238

А след лъжата накъде?

автор:Николай Шопов

visibility 67

/ брой: 238

Фашисткият преврат в Боливия

автор:Иван Аладжов

visibility 55

/ брой: 238

НИМ изпраща годината с голяма изложба

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 238

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ