Яж с мен!
/ брой: 227
Денчо ВЛАДИМИРОВ
В последния неделен ден на революционния за българите месец септември националните радиа гърмяха с информации и репортажи за една похвална инициатива под патронажа на президента Плевнелиев - всеобщото четене "Чети с мен!"
Съобщено бе за нещо, случващо се за пръв път в историята на българите: държавният глава е чел "Мечо Пух", а премиерът - Иво Андрич. Защо ли двамата високопоставени господа са избрали чуждестранни автори, при положение, че вече във всеки жилищен блок у нас живеят автори с издадени книги на гимназиална възраст дори? Пък и нашите стари автори си ги бива - Вазов, Ботев, Йовков, Яворов, Славейкови... Ето още един казус, над който ще си блъскат главите литературните ни историци и ще получават научни звания за тях.
А от този факт - революционното включване на български управници като четци за всенародно употребление, спонтанно у мен се породи предложение: тяхната инициатива да се развие и всяка сутрин и вечер те да ни поднасят по радиото и телевизията по някоя приказка или друго четиво, отвличащо вниманието от задаващите се за нас студ и глад.
А като се размислих повече, стигнах до още по-голямо революционно извисяване на фантазията. Предлагам под патронажа на президента сегашната похвална инициатива да се развие скокообразно, все тъй революционно, и в друга актуална посока - към нова инициатива - "ЯЖ С МЕН!"
Сиреч и президентът, и премиерът, и министрите, и прочие управници от безсмъртния ни висш днешен ешелон поне всеки неделен ден да канят на съвместен обяд с тях малкоплатежни пенсионери, безработни, деца и бездомници.
Уверявам ви, в този случай инициативата ще е къде по-масово подкрепена от целия български народ!