Ясният месец тръгва от село Бръшлян

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора,

в цяла Странджа роб запява

песен нова, юнашка.

...

О, Сърмашик, село славно

от юнашката борба!

О, Сърмашик, име ново

на Тракийска свобода!

Тази популярна обичана песен зазвучава в съзнанието, когато прекрачим прага на Килийното училище в с. Бръшлян и видим портрета на Яни Попов, текста и нотите на неговата творба, станала известна като Странджанската Марсилеза. През 1897 г. той се включва активно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Учителства в първото светско училище в с. Сърмашик (днес Бръшлян, в буквален превод). Делегат е на конгреса в местността Петрова нива. Заради революционната си дейност Яни е уволнен като учител. Завръща се в родния си край - Лозенградско, и става комита. Научавайки за геройската смърт на войводата Пано Ангелов и четника Никола Равашола по време на събитията на 20 март/2 април 1903 г., когато част от чета на ВМОРО е обградена от османски военни части в Балювата къща, Яни Попов написва песента "Ясен месец веч изгрява". Сърмашик е присъединено към България през 1913 г.

Друга почитана личност в Странджанския край - народният певец Сава Попсавов, роден в Бръшлян, популяризира бунтовния марш. Признателните жители са обезсмъртили подвига на Пано Ангелов и Никола Равашола, като са поставили на площада паметници с техните ликове.

Бръшлян, което до 1934 г. носи името Сърмашик, се намира на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас. През 1982 г. селото, в границите на Природния парк "Странджа", е обявено за архитектурен и исторически резерват. Запазени са автентични постройки от XVIII-XIX век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от тях - с национално значение. Смята се, че най-старата къща в селото е строена през XVII век. Приземният етаж на типичната бръшлянска постройка от ломен камък с два дървени пояса, в миналото служил за обор на домашните животни, днес е превърнат в стая на занаятите. Вторият, жилищен, етаж е изцяло от дърво. В голямата стая има типично огнище, изградено от камък към стената. Всичко това и още много за бита, занаятите, оръдията на труда и т.н. ще ви разкажат в Етнографската къща музей. Според официалната информация днес в селото живеят около 50-70 души. Любопитна подробност е, че на хиляди километри оттук заливът Бръшлян на остров Смит в Антарктика е кръстен на него.

"Прилежанието носи сполука" пише на видно място в Килийното училище, основано от свещеник Петър (Пею) Киприлов през 1870/1871 учебна година. Активен участник в освободителното движение, той неведнъж е арестуван и измъчван от турците, избягва в свободна България и служи на църквата и народа си до дълбока старост. Подредбата в Килийното училище показва как децата са седели на земята върху кожи и са писали с пръчици върху пясък, след това върху восъчни плочки. Всъщност школото се помещава в пристройка към църквата "Св. Димитър", построена върху тракийско светилище на бог Дионис - за това свидетелства античният мраморен жертвеник под формата на олтар и надпис на старогръцки. Храмът е вкопан в земята и е бил обграден с висок зид. Върху отделно издигнатата камбанария се намира уникалната камбана от първата половина на ХтХ в., излята в руския град Ярославл. В селото е запазена и къщата, в която е нощувал Апостола на свободата Васил Левски през 1871 г. на път за Одрин. 

Едно от най-атрактивните места е Музеят на открито за традиционно възрожденско земеделие. Десетина възрастни жени пресъздават пред гостите седянка и традиционни занимания - чепкане на вълна, предене на хурка, навиване на вретено, плетене на чорапи, работа с чекрък, бродерия и др. Пременени в бели ризи, черни сукмани, червени престилки и бели забрадки, закичени с гюлове, те пеят песни от местния фолклор. След това едновремешните сръчни, пъргави и гиздави моми увличат гостите в традиционни игри и народни хора. Из двора може да се разгледат диканя, каменна мелница за жито, паламарка, пaлешник, уреди за обработка на лен и коноп, дори малък пчелин.

Бръшлянчани са гостоприемни, разказват увлекателно и с любов истории от близкото и далечното минало. Ще ви посрещнат, ще ви настанят в автентични български домове, ще ви нагостят с ястия с уникален вкус и аромат.

Много от хората пристигат тук, за да се насладят на тишината и спокойствието, чистия въздух и пъстрите гледки на приказната природа. Любими места за разходка на туристите са до параклисите "Св. Пантелеймон", "Св. Петка" и "Св. Марина", кътовете за отдих в местностите Борилото, Двата вриса, Кубареловата воденица, находищата на редки растения като дивите орхидеи в м. Гогово, запазени тракийски могили, долмени и др. 

Оттук тръгва и т.нар. Зелен коридор с. Бръшлян - с. Стоилово, Пътят на ясния месец, дълъг 11 км. Маршрутът, свързан с историческите събития от времето на Илинденско-Преображенското въстание, минава през стари дъбово-букови гори с понтийска растителност и панорамни гледки.