Ярка автобиографична проза

"Киното е моят живот", пише Никита Михалков в "Територията на моята любов", която "Колибри" издава в поредицата си "Амаркорд" в превод на проф. Владимир Игнатовски. Книгата на прочутия режисьор, актьор и продуцент е пример за ярка автобиографична проза. В нея личният живот и творчеството са неразривно преплетени. Като започва с родословното си дърво (сред предците му са боляри на Иван Грозни и великите руски художници Василий Суриков и Пьотр Кончаловски), Михалков преминава към спомени за майка си и за баща си, автор на химна на СССР и на химна на нова Русия. След крайно интересната история на взаимоотношенията с по-големия му брат - режисьора Андрей Кончаловски, авторът разказва за децата си Ана, Надя, Степан и Артьом.
Нови и често неочаквани за читателя обрати на съдбата се разкриват в откровения разказ за личния му живот. За взаимните чувства и драматичната раздяла с Анастасия Вертинска и за любовта на живота му - съпругата Татяна. За военната служба на Тихия океан и Камчатка... И, разбира се, за неговите роли и постановки.
Киноснимките са представени в книгата като завладяващ процес с много приключения и подводни камъни. Пред читателя се разбулват много тайни на актьорското и режисьорското майсторство. Задълбочени размисли се редуват с почти авантюристичната интрига и неподражаемия михалковски хумор.
Никита Михалков е сред най-влиятелните и уважавани съвременни руски режисьори, брат на също толкова талантливия Андрей Кончаловски. През 1974 г. е режисьорският му дебют "Свой сред чужди, чужд сред свои", в който се изявява и като актьор и съсценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го "Незавършена пиеса за механично пиано", "Няколко дни от живота на И. И. Обломов", "Родня" и други. Филмът му от 1994 г. "Изпепелени от слънцето" печели "Златна палма" от Международния кинофестивал в Кан и "Оскар" в категорията "Най-добър чуждестранен филм". През 1998 г. Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията "Сибирският бръснар", чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара. На Международния кинофестивал във Венеция през 2007 г. Никита Михалков получава "Златен лъв" за филма си "12".


Никога не съм губил чувството за произход

Дори тогава, когато не съм съзнавал, че то съществува. Усещах го като шума на жизнените сокове в дърво. Сякаш са някакви устремени сокове, чийто извор е през девет планини.
Майка ми, баща ми, дядо ми, целият живот на рода ни през вековете... това е системата от корени, която поддържа клоните ти и ти можеш да се въртиш с тях по всички посоки на света.
Вероятно това е имунитетът... То е много важно. Знаеш, че можеш да се гънеш под променливите пориви на вятъра, да се заледяваш при зимен студ и дори наесен да отлиташ като пожълтяло листо.
Но това, най-важното, е с теб. Ти знаеш, че си ти. И не си сам.

Родословието

Всички ние отскоро започнахме да се интересуваме от родословието си. Беше време, когато за мнозина беше най-добре ако не да го забравят, то поне да си мълчат. И баща ми не говореше много на тази тема.
И трябва да кажа, че тази предпазливост до известна степен опази нашето семейство. Дядо ми по бащина линия, потомствен дворянин и наследник на имения в Московска, Костромска и Ярославска губерния, Владимир Александрович Михалков, не е редно да го казвам, макар че всъщност е вярно, успял да умре навреме, иначе не би избегнал репресиите.
Но родния брат на баща ми, въпреки че няколко пъти е бягал от немски плен, след като свършила войната, го осъдили и пратили в лагер. Макар че на него, в сравнение с мнозина осъдени без вина, му провървяло - върнал се жив от лагера.
(Из книгата)

"Изпепелени от слънцето"