15 Август 2020събота07:08 ч.

Марко Поло

Ядат конско и вълчо, пият чакалова кръв

Знаменитият унгарски пътешественик, доминиканският монах Юлиан, открива хилядолетно родство между маджари и прабългари

/ брой: 58

автор:Радко Ханджиев

visibility 9226

В навечерието на националния празник на Унгария, когато се чества годишнината от революцията през 1848 г., си заслужава да разкажем за най-известния пътешественик в унгарската история - доминиканският монах Юлиан, живял през ХІІІ век. В продължение на години той изучава старинни ръкописи и хроники в самотната си манастирска килия. Неговите изследвания го довеждат до убеждението, че далеч на изток, в една забравена земя, се намира легендарната Магна Хунгария, населена с потомци на прамаджарите, останали трайно в тези земи, след като техните кръвни братя поели на запад към Карпатския басейн векове преди това.
Юлиан е обсебен от идеята и решава да търси тези земи, макар че нямал никакви конкретни данни за съществуването на Магна Хунгария. Намира подкрепа обаче от крал Бела IV, който току-що се е възкачил на унгарския престол.
Мемоарите разказват как след дълги приготовления Юлиан, заедно с четирима монаси, поема пешком към неизвестното през 1235 г. Всички са облечени в обикновени селски роби, пуснали са бради, за да изглеждат като отшелници. Пътят им преминава през българските земи. Унгарците са в дружески отношения с Българското царство. Унгарската принцеса Анна Мария - дъщерята на унгарския крал Андраш II (1204-1235) - е българска царица, съпруга на цар Иван Асен II.
Според източниците, като разбират, че унгарците ще покръстват староунгарските си братя-неверници, българите им дават благословия и подходящи за дългият път дрехи.
От Константинопол монасите прекосяват Черно море с кораб и акостират близо до устието на река Кубан. Братята не издържат на трудностите, покосени са от болести, Юлиан остава сам, но продължава. Преминава рядко населените южноруски степи, за да достигне след едногодишно скиталчество Волжка България - западен съсед на митичната Магна Хунгария.
Царството на волжките българи той нарича Велика България. В резултат на търговски и културни контакти с арабите, волжките българи са приели през 922 г. исляма в неговата сунитска версия. Велика България е великолепно и могъщо царство, с богати градове, ще напише по-късно Юлиан, но всички там са... езичници. Очевидно доминиканският монах смята последователите на пророка Мохамед за езичници, каквото е официалното отношение на Римската курия спрямо друговерците. От век и половина римският папа организира християнски кръстоносни походи срещу "неверниците", тоест срещу мюсюлманите в Близкия изток.
Най-сетне Юлиан достига земите на североизток от река Волга, известни днес като Башкортостан (Башкирия). Там той открива хиляди прамаджарски съплеменници, с които без особени затруднения може да общува на роден език. Посрещнат е с обич и гостоприемство. Легендите им изобилстват от разкази за братята, които векове преди това напуснали тези земи и поели на запад.
"Тъй като видях един, който каза, че е венг (така монахът нарича населението на Магна Хунгария), се зарадвах извънредно много и му зададох много въпроси. Той ме заведе в селото му и цялото село, като се събра в кръг, разказах им всичко за нашата вяра и прочие и те внимателно слушаха, защото езикът им бе съвършено унгарски. Те ме разбираха, аз тях също. Те са езичници, нямат и понятие от Бога, но не почитат идоли. Живеят като зверове. Ядат месо конско и вълчо, и подобно. Пият кобилско мляко и чакалова кръв. Пленяват коне и оръжия и всичко важно при война. По предания на старците, ние унгарците сме роднини с тях, но не си спомнят къде сме отишли."
Главното занимание на прамаджарите било номадското пастирство. На огромни пространства пасели техните полудиви хергелета. Конете им били дребни, издръжливи. Отглеждали и говеда, известни като унгарска порода и овце, също и полуопитомени свине. Зимата прекарвали със стадата си в защитените речни долини. През пролетта се отправяли към по-далечни хълмисти и планински паши.
В реките ловели риба, занимавали се отчасти и със земеделие. Произвеждали главно просо и по-малко ечемик и пшеница. От плодовете познавали ябълката, крушата и ореха. От житото правели каша, от млякото - сирене и кашкавал. Обикновено консумирали овнешко, а по време на тържества и пиршества - конско месо.
За обществения живот на маджарите била характерна родово-племенната организация. Родът означавал не само кръвна роднинска връзка, но и икономическа единица. Родовете разполагали с обща паша и общи стада. В рамките на родовете основната клетка на обществото било т.нар. голямо семейство, което включвало в себе си три поколения (дядото, женените му синове и внуците).
Днес повечето унгарски езиковеди смятат, че унгарската прародина се намира в гористите области между Урал и горното течение на Волга. Със сигурност е установено, че през първото хилядолетие преди н.е. маджарите са живели на тази територия заедно с други угро-фински народи. Преди около две хиляди години в живота на прамаджарите настъпват големи промени. Те се придвижват на юг към тревисти степи. Стават съседи и се размесват с пo-развитите от тях тюркски и индо-ирански народи, между които и прабългарите. Оттогава датира близостта и сродяването между маджари и прабългари. В епохата на преселението на народите прабългарите оказват съществено културно влияние върху съседните угорски народи. За родството между прабългари и маджари говори и фактът, че много българо-чувашки думи са се съхранили в езика както на днешните унгарци, така и в езика на угро-финските народи черемиси и коми.
Постепенно новият начин на живот превръща маджарите в конници-пастири. Именно така те са известни в средновековните хроники, в които за пръв път се споменава за съществуването им.
Юлиан предприема обратния си път през юли 1236 г. и малко преди Коледа пристига в Естергом, тогавашната столица на унгарското кралство. Веднага е приет от крал Бела IV, който е силно заинтригуван от разказите на монаха-пътешественик. В двора започват да кроят планове за втора експедиция, целта на която ще бъде да убеди съплеменниците от далечните източни земи да се присъединят към новата родина в Панонския басейн.
Както нерядко се случва в историята, обаче, добрите намерения често се сблъскват с непреодолими препятствия. През 1236 г. под предводителството на Батий, внука на Чингиз хан, монголските орди нахлуват в Европа, разоряват руската равнина, разсипват Киев и се насочват към Полша и Унгария. Една година, след като се завръща, Юлиан тръгва на ново пътешествие, но по пътя е спрян, защото му е казано, че Волжка България и Магна Хунгария са сринати и изпепелени. А крал Бела IV успява да се спаси с част от войската си на един от далматинските острови...


Цар Иван Асен ІІ и унгарската принцеса Анна-Мария

Княз Арпад предвожда маджарите

Gesta Hungarorum - средновековна унгарска хроника за завладяването на Карпатския басейн от маджарите през 896 г.

Карта на пътешествията на монаха Юлиан

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 152

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 887

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 616

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 212

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ