Я, па тоя старец!

Георги ЗЛАТИНОВ
социален психолог

Всичко започна при случайна среща с мой познат, с когото заедно участвахме в Отечествената война, а след това служехме в системата на МНО. Не бяхме се виждали дълго, но се познахме на трамвайна спирка до "Пирогов" - той с патерица под мишница, аз на крак и без кривак. Докато чакахме трамвая, разменихме спомени, одумахме властта и опозицията, нахокахме бившия премиер и най-вече Симеон Дянков за гаврата с пенсионерите и ветераните от войната. С такова настроение се качихме на трамвая. Жена на средна възраст стана и покани любезно моя познат да седне. Той с поклон и на висок глас й благодари. Застанах прав до момиче, седнало на стола за инвалиди. Мъж, малко троснато, я попита защо не ми предложи да седна. Тя погледна него и мен, остана седнала и извади мобилния си телефон. Друга жена се приближи до девойчето с думите: "Засрамете се, до вас стои възрастен човек, станете". Тя стана, сърдито изгледа всички, а аз не зная защо, вместо да й благодаря, си позволих шеговито да я посъветвам: "Желая ви да достигнете и надминете моите години, но ще ви посъветвам, за да доживеете старостта, трябва в младините да почитате старите хора". Вместо да се извини, тя ядовито ме упрекна: "Я, па тоя старец, не си гледа старостта, а си позволява акъл да ми дава".
Това беше знакова жлъчна реплика. Възмути повечето хора в трамвая. Стана ми болно и срамно. Седях на стола и се питах: "Какво става с някои млади хора?", "Докъде стигнаха техните безцеремонност и наглост?", "Къде отидоха уважението и човешкото?", "Кой насажда тези омраза, злоба, озверяване и отчуждаване между поколенията?", "Къде са семейството, училището, медиите, държавата?", "Няма ли да се намерят сила и власт, които да обединят всички в битката за човещина?"
Нали пътят от младостта към старостта е най-хубавата магистрала към опита и мъдростта на поколенията. Старите хора и вчера, и днес не са "скапаняци". Те са завършили най-висшата школа на живота. Натрупали са опит и са събрали в едно традициите и мъдростта на времето, в което са живели. Затова носят в душата и в сърцето си преживяното - добро и лошо, песимизма и оптимизма, носталгията и надеждата. Затова неуважението, иронията и гаврата с тях са морално оскърбление и човешко падение. Опитът и мъдростта са национално богатство и урок за поколенията. Затова носителите им са нужни на обществото и на държавата, те имат право на уважение, признание, благодарност и по-големи грижи.
За жалост по време на сгрешения преход към пазарна икономика се получи така, че уважението и грижите за старите хора започнаха да увяхват. Някои ще ме обвинят, че политизирам, но въпреки това ще кажа: властта по време на целия преход, най-вече при управлението на ГЕРБ, стана майка за богатите и мащеха за бедните. Бяхме свидетели как Бойко Борисов под път и над път се сърдеше на "старците", ядосваше им се заради носталгията по миналото и ги упрекваше, че гласуват за БСП, а искат помощ от него и ГЕРБ. Симеон Дянков без скрупули се жалваше, че пенсионерите тежали на бюджета, "изяждайки" парите за лекарства и лечение на по-младите. Същият Дянков не само замрази заплати и пенсии, но си позволи да спре за три-четири месеца безплатните и животоподдържащи лекарства на ветераните военноинвалидите, защото били много скъпи. Какво беше това? Социално безумие? Отмъщение, че сме воювали срещу най-голямото зло на човечеството - фашизма? Или наказание, че сме още живи? В моя Велинград участниците в двете фази на войната бяха над 420. Сега живите са 29, от които половината са на легло. От тях ли се страхуваха Борисов, Дянков и компания?
Общество без стари хора е невъзможно и несъстоятелно. Опитът и мъдростта не разрушават, те помагат за съзиданието. Загърбването, бездушието, иронията и гаврата с проблемите на възрастните и вчера, и днес е позор за държавата и срам за нацията.
Младите хора са бъдещето на България, а децата - живите цветя на Земята. Освен да пазим децата, необходимо е да помагане на възрастните. Такава национална инициатива ще помогне в обществото да има по-малко злоба и обиди от рода: Я, па тоя старец, не си гледа старостта, а си позволява да ми дава акъл!"