27 Февруари 2020четвъртък17:17 ч.

Я, колко много, колко глупави ефрейтори!

В Европа и САЩ има достатъчно политици и военни, които си позволяват да дрънкат оръжие срещу необятната Русия

/ брой: 213

автор:Петър Герасимов

visibility 1990


Необходим поглед назад

21 юни 1941 година. В ход е зловещата хитлеристка операция под кодовото име "Барбароса". 50  моторизирани пехотни дивизии, хиляди самолети на "Луфтвафе", орди танкове нахлуват в европейската част на Русия. В резултат на внезапното нападение военната авиация в европейската част на Русия е почти унищожена още на летищата. Съветската армия не очаква подобен удар (мнозина от бойните части са в дори в отпуск). Моторизираната пехота настъпва напред като нож в масло - по сто километра на ден. Германските седмични кинопрегледи показват една триумфираща армия, устремена напред...
И в същото време белогвардейският генерал в изгнание - известният генерал Антон Деникин, отсича категорично:
"Ако този глупав ефрейтор Хитлер смята, че може да победи Матушка Рус, той горчиво се заблуждава. Поражението му е сигурно. Това твърдя аз, потомствен военен, експерт във военното дело. Ако някой би ме обвинил в пристрастие към комунистическа Русия, това би било много смешно... Моите деди и прадеди вярно са служили на руските царе, самият аз водех армия на Бялата гвардия по време на Гражданската война"...
Белият генерал Антон Деникин се оказва съвсем прав. Четири години по-късно, през май 1949-а, руските солдати, преминаващи в параден строй, хвърлят на Кремълския площад пленените немски знамена.
Но, както казва древната гръцка максима

всичко тече, всичко се променя

Днес, почти три четвърти век след началото на Втората световна война, отново се чуват войнствени възгласи, отново се чува подрънкване на оръжие. Този път конфигурацията е друга: срещу Русия е ръководството на Европейския съюз, насъсквано от неговия ментор и стар противник на Русия (пардон, на СССР) - САЩ. В големите европейски вестници открито се пише, че Щатите подтикват ЕС и НАТО към конфронтация с Русия. Новоизлюпени и по-стари десни европолитици тръбят на всеослушание, че антируските санкции не били достатъчни, трябвало нещо "по-сериозно". Добре известно е кое е "по-сериозното". Видяхме го в действие срещу Сърбия, която не искаше да отдели част от територията си за косовските патриоти. Белград и редица други големи градове на Сърбия бяха жестоко бомбардирани, загинаха стотици и стотици невинни граждани. Днес територията на тази балканска държава е осеяна с радиоактивни огнища, след въпросната по-сериозна намеса ракът (особено при млади хора) се е увеличил двойно поради използване от американска страна на бомби и снаряди с т.нар. "обеднен уран".
Геополитическата двойка Сърбия-Косово е пълен антипод на случая Украйна-Новорусия (югоизточната част на страната). Докато в първия случай Сърбия е лошата, а косоварите са добри и патриоти, в сегашния конфликт Украйна е добрата страна - а сепаратистите от Донецк и региона са просто едни терористи. Отгоре на това Западна Европа и САЩ не заплашват с военни акции Киев, а Москва.
С малката подробност, че федерална Русия не е Сърбия, а втора военна сила в света след САЩ. И че само един опит за военен въздушен удар срещу нейната територия би означавал началото на нова световна война. С непредвидими последици за целия свят.
И веднага възниква въпросът - може ли Русия да издържи на един колективен западен военен удар? Отговорът е по-скоро "Да!"

По същата причина

поради която белогвардейският генерал Антон Деникин се е подиграл с немския "тъп ефрейтор" и още в първите дни на Отечествената война е предвидил пълната му военна катастрофа. Защото действията по въздух - тук не говоря за ядрени оръжия - не могат в никакъв случай да заменят пехотните операции. И както е казал още навремето адмирал Кутузов (в епохата на Наполеоновата авантюра срещу Москва), една територия не е победена, докато на нея не стъпи солдатски ботуш.
И точно тук ми се иска да цитирам печалните спомени на фон Клайст, хитлеристки генерал на танкова армия, който пише в спомените си: "Преминахме верига от хълмове, след това още една и пред нас се разкриваха все нови и нови... Потискащо... Това е непревзимаема територия!"
И какво ще стане, ако все пак Вашингтон успее да убеди послушните си колеги политици от Брюксел и хвърли ЕС във военни действия срещу Русия. Тогава има два сценария - конвенционална война или ядрен сблъсък.
Нека ги разгледаме поотделно. Какво е ЕС? Преди всичко Великобритания, Франция и Германия. За другите по-големи страни не е нужно да говорим: във военно отношение Италия е известна само с едно - изобретяването на танк с... пет задни скорости. Военната слава на Испания е започнала да залязва доста бързо след геройските подвизи на конкистадорите от Средновековието, справили се успешно с мускетите си срещу полуголите американски индианци. Днес Испания е страна на друг вид борба - срещу бикове, царица на фандангото и притегателен хотелиерско-туристически център. Въобще не слагам в сметката други членове на ЕС и НАТО като Литва - с един танк, или България - с три стари хеликоптера.
И така - да се върнем към могъщата тройка велики сили - Англия, Франция, Германия (за по-кратко ще ги наричам АФГ). Според публикация в един от последните броеве на компетентното американско списание "Бизнес инсайдър", Русия разполага с наборен потенциал от 69,1 милиона души, а АФГ - от 93,4 милиона. Има известен превес, но за сметка на това територията на Русия е многократно по-голяма от свръхнаселена Европа. Да погледнем по-нататък във въпросната таблица на списанието: руски танкове - 15 000, срещу 1238 на АФГ; самолети - 3082 срещу 2813...
Сравненията могат да бъдат продължени, но в нашия скромен анализ има две големи "АКО?"
Първият - ами ако войната прерасне в ядрена? Нещо напълно възможно в наши дни. Тогава съотношението между ядрените глави на Русия и на великата тройка е 8484 срещу... 525! Ако към тези цифри прибавим и потенциала на великите САЩ, то общата бройка на противника ще бъде 8031. Цифри достатъчни, за да се взриви цялата планета, да се превърнат в ядрени пустини държавите в Европа и Източното и Западно крайбрежие на САЩ.
И така стигаме до второто "АКО". Ами ако Китай (третата по големина военна сила в света, смятана вече няколко години наред от анализаторите на Пентагона за "Враг номер едно на Америка") не остане пасивен? Ако застане редом до своя стратегически евроазийски партньор Русия? Китай (на чиято военна мощ доскоро Западът гледаше с открито пренебрежение) има своите балистични ракети, своите ядрени глави, модерни атомни подводници и изтребители - бомбардировачи от пето поколение (равни на американските "Стелт"). За армейска численост не говорим - нейното световно първенство е безспорен факт...
И така, накрая стигаме до причината, поради която озаглавих статията си по този начин - наистина в Европа и САЩ има достатъчно много политици и военни, които напълно заслужават оценката на покойния генерал Деникин - "тъпи ефрейтори". Само така може да бъдат наричани онези, които си позволяват да дрънкат оръжие срещу необятната Русия.


Под натиска на САЩ Европейският съюз избра санкциите вместо диалога


Противопоставянето межу САЩ и Русия става все по-осезаемо


Нова световна война обаче ще взриви цялата планета


В един евентуален сблъсък между великите сили Китай едва ли ще остане безучастен

Гешев прати двама прокурори в ОАЕ заради Васил Божков

автор:Дума

visibility 21

Отново променят изпитите след седми клас

автор:Дума

visibility 73

Каракачанов: Ластикът наистина е опънат

автор:Дума

visibility 124

Регистрират онлайн пристигащите от държави с коронавирус

автор:Дума

visibility 96

Хаосът с тол системата остава

автор:Дума

visibility 172

Отлагат старта на тол системата за 27 март

автор:Дума

visibility 408

БСП: Статистиката заприлича на лотария

автор:Юлия Кулинска

visibility 271

/ брой: 40

Нови случаи на коронавирус в 4 държави на три континента

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 40

Словакия отхвърли Истанбулската конвенция

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 40

ЕС не търси сделка "на всяка цена" с Лондон

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 40

САЩ ще броят $167 млрд. за ядрени оръжия

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 40

Необходима ни е програма за действие

автор:Дума

visibility 52

Ще чуем ли пак името на Ванчето в зарята на Трети март

автор:Христо Георгиев

visibility 573

/ брой: 40

Как се чества Освобождението до 1944 г.

автор:Велиана Христова

visibility 377

/ брой: 40

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ