Взаимозависимост от миналото към бъдещето

Крум Лазаров

На 4 декември т.г. се навършиха 120 години от създаването на Славянското дружество в България. По повод на юбилея ръководството му организира научна конференция с участието на учени от София и страната, председателите на повече от 25 регионални дружества, а също така ръководители на сродни на дружеството организации. Гост на конференцията беше и Борис Громов, директор на Московския културно-делови център Дом на Москва в София. В своето приветствие към участниците г-н Громов благодари за поканата и подчерта, че е добре да се засилят и разширят контактите между дружеството и Дома на Москва в София с цел още по-тясното сътрудничество между двата братски народа.

Основен доклад "За общославянско единство и държавна независимост" изнесе зам.-председателят на дружеството проф. Марин Калонкин. В него той отбелязва, че Славянското дружество е рожба на времето от края на ХIХ век. Негова задача е разкриване и утвърждаване на славянското начало на българския народ и борбата против опитите да се насаждат у нас антируски и антиславянски настроения и действия. На второ място е осигуряване възможности за по-широко и действено сътрудничество с другите славянски народи, засилване на славянската взаимност като етап към европейската взаимност, към мирно общуване с цялото културно човечество.

В първите години от своето съществуване дружеството като културно-просветна и благотворителна организация е отделяло по-голямо внимание на благотворителната си дейност. Животът и главните събития тогава са определили това направление. Тежкият живот в Тракия и Македония принуждават много българи оттам да емигрират в Майка България. Илинденско-Преображенското въстание, войните, които се водят на тези територии в началните години на двадесетият век, пораждат голяма емиграция от тези райони. Балканските и Първата световна война предизвикват нова емиграция и нови бежанци у нас от славянските народи.

Предизвикателствата на ХХI век са съществени за развитието на света. Не по-малко значими са те и за славянството. Те са дискусионни, изискват научно обяснение и практическо изясняване. Необходима бе нова концепция за развитието и на Славянското дружество в България, и осветляване, колкото е възможно, на главните фундаментални проблеми, които имат значение общо за славянството. В началото на новото хилядолетие такава концепция бе разработена и приета от Общото събрание на дружеството през 2006 г. Тя се отличава с всеобхватно изследване на проблема и разкрива възможностите и перспективите на дружеството. По богатство на форми, методи и средства тя представлява ценно методическо помагало за ръководство на организацията.

В своя доклад проф. Кинка Вачкова, председател на Славянското дружество в Шумен, разказа за разнообразната му дейност на местно равнище, която то провежда заедно с други обществени организации. 

Интерес предизвика докладът на доц. Тихомир Стойчев, преподавател в Нов български университет. В него той анализира проблемите на славянството и националната ни сигурност.

Д-р Христина Славова от Славянското дружество в Поморие говори за трудностите на родния туризъм, свързани с отлива на туристи от славянските страни към съседните Гърция и Турция.

В свое емоционално изказване г-жа Елка Няголова - председател на Славянската  литературна и артистична академия, отбеляза голямата полза от разпространението на славянската литература.

Със свои доклади на конференцията участваха още доц. Емилия Лазарова, доц. Въто Христов. Председателят на Славянския културно-информационен център "Евразия-България" - Стара Загора, Любомир Вълков разказа за грижата, с която се съхраняват в Старозагорския край паметниците, свързани с Руско-турската освободителна война.

В заключителните изказвания беше подчертана значителната роля на Славянското дружество в България за укрепване на славянското единение и съхраняването на българщината. Подчертано беше, че в славянската идентичност на България и българите изобщо, ключово място заемат нейните отношения с братския руски народ.

Политическите отношения между България и Русия през последните 140 години се развиват нееднозначно, но интелектуалните, културните, духовните и цивилизационните връзки между тях никога не са отслабвали. След Втората световна война Република България установява много близки и дружествени отношения със Съветска Русия. Последната не само й помага да избегне в голяма степен трета национална катастрофа, но благодарение на изключително евтините енергоизточници и руските специалисти в страната се изгражда модерна материално-техническа база на икономиката. Много българи получават образование в руски университети или специализират в руски научни институти и промишлени предприятия. Понастоящем продължават интензивните връзки между двете страни, особено в духовната сфера. Здрава основа на тези близки отношения през вековете са общата славянска взаимност и християнска цивилизация, която свързва двата народа.

Дружеството развива активна дейност и с другите славянски страни. То е съучредител на Международния славянски съвет. През май 2020 г. в София ще се проведе ХII конгрес на МСС. Славянското дружество е съучредител и работи активно и във фондация "Форум на славянските култури" със седалище в гр. Любляна - Словения.

Конференцията приключи своята работа със заключителни изказвания. Общото мнение бе, че това беше успешен и полезен форум, с който се отбеляза 120-годишнината на Славянското дружество в България. От името на ръководството председатели на регионални дружества и ръководители на сродни организации бяха наградени с юбилейния медал и почетния знак на дружеството.