Вярвам в безсмъртието на революцията

Ако беше жив, Ернесто Че Гевара щеше да навърши 85 години на 14 юни. Трудно е да си представим какъв щеше да бъде днес този уникален човек. Може би председател на СЕЛАК (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието), основана през 2010 г. в Мексико, която обединява всичките 33 държави от региона, включително и Куба. Но със сигурност можем да кажем, че със същия плам щеше да отстоява своите революционни идеи в борбата на неоправданите хора в света за по-добър и по-достоен живот. Защото малко от нашите съвременници могат до такава степен да разклатят общественото съзнание и да оставят след себе си толкова много мистерии и тайни, колкото това е сторил човекът - символ на ХХ век - Че Гевара.
Историята на Ернесто Гевара все още е

пълна с много загадки

И най-трудното е да се разбере и обясни всичко онова, което е стояло зад мотивите и импулсите на този наистина уникален човек, това как той е събрал идеите, които впоследствие увличат зад себе си цели народи и държави.
Ернесто е роден на 14 юни 1928 г. в семейството на архитекта от ирландски произход Ернесто Гевара Линч, прадядото на когото е участвал в златната треска на Калифорния. Във вените на Че тече кралска кръв, която той наследява по майчина линия - доня Силия де ла Серна ла Льоса. Далечен прародител на майката на Ернесто - Хосе де ла Серна, бил испански генерал, колониален служител и предпоследен вицекрал на Перу.
Бащата Ернесто Гевара Линч пръв в окръга започва да плаща на работниците си заплата с пари в брой, като така си спечелва недоволството на местните плантатори. Старият Гевара се опитва да образова и възпитава своите пет деца всестранно, в къщата имало огромна библиотека от няколко хиляди книги, вратите на която винаги били отворени за деца от различни социални класи както от заможни семейства, така и от семейства на обикновените работници.
По време на Гражданската война в Испания и Втората световна война домът на Гевара е посещаван от много военни лидери и политически активисти, които постоянно говорят и обсъждат това, което се случва по света. Най-вероятно именно тогава у Ернесто възникват първите му идеи и бележки за бъдещата концепция на неговата идеология.
На двегодишна възраст след падане в ледените води на един басейн Ернесто получава първия асматичен пристъп и това е началото на тежък период, който ще го съпътства до края на дните му, затова по-голямата част от учебната програма той усвоява у дома. След средното си образование през 1945 г. Ернесто е приет в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, произведения на аржентински автори социалисти. Води си дневник и пише поезия, които след смъртта му ще бъдат публикувани в многотиражни издания.
Енергията на младия Ернесто стига за много неща: той играе футбол, занимава се с ръгби, езда, голф, планеризъм, пътува много, като предпочита да се придвижва с велосипед, а като нает моряк посещава няколко страни. Още на тази възраст младежът решава за себе си, че основното му призвание ще бъде не личният му живот, а това да служи на хората по примера на тези отдадени личности, на които той искрено се възхищава. През 1952 г. заедно с неговия приятел, доктор по биохимия Алберто Гранадо, Ернесто Гевара посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, за да проучи работата на лечебници за болни от проказа. През 1953 г. Гевара

получава диплома за хирург

и специалист по дерматология. И вместо да се отправи на служба в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното движение. В страната стават наистина глобални неща: национализация на мините, аграрна реформа, привличане на работници и селяни в управлението на страната... Ернесто Гевара работи упорито, среща се с различни хора, пътува, включително до свещените места на индианците, внимателно изучавайки тяхната култура.
Посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, среща се, общува и влиза в дискусии с революционни лидери от различни страни. През същата година Ернесто се запознава с революционерката Илда Гадеа Акоста, за която по-късно се жени и има една дъщеря.
По време на въоръжения конфликт в Гватемала през 1954 г. Ернесто Гевара получава първия си боен опит: той участва в група за противовъздушна отбрана, помага в превозването на оръжия, взима участие в агитационната работа, в резултат на което попада в списъка с "опасните комунисти", които трябва да бъдат унищожени. Налага му се да избяга в Мексико. Ернесто се пробва като журналист, продължава да практикува медицина и да води активен живот, като се среща с много прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще нарече Гевара

континентален революционер

който мисли не толкова за Аржентина, колкото за Латинска Америка като цяло.
В Мексико през юли 1955 г. Ернесто се запознава с Фидел Кастро, среща, която ще го отведе на острова на свободата Куба. Още тогава Фидел Кастро отбелязва голямата революционна зрялост и смелост на идеите на Че Гевара. Тази среща за Че остава паметна. В дневника си пише: "Фидел е интелегентен млад мъж, уверен в себе си и изключително смел. Той ще направи революция. Между нас има пълен синхрон. Само заради човек като него бих се раздавал всецяло."
При подготовката за експедиция в Куба всички членове на отряда преминават през активна физическа проверка: стрелба по време на бяг в насечена местност, занятия по джудо, физически тренировки в зала, военно учение. От своя страна Че Гевара обучавал членовете на отряда в умения по указване на първа медицинска помощ.
Едва ли има нужда да говорим за това каква смелост са притежавали 82-мата души, влезли в морето при буря и дъжд с малка лодка, чийто капацитет е 10 души. Техният ориентир бил остров Куба, тяхната цел - свободата. Само след седмица стигнали до бреговете на Куба и отрядът веднага бил подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа загиват в битката. Че Гевара по-късно ще напише: "Някъде в гората, сред дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели планове. Мечтаехме за битки, за тежки операции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се наслаждавах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, за да прогонвам досадните комари. Оттогава се вля в кръвта ми ароматът на кубинския тютюн. И бяхме замаяни, дали от силната "Хавана", или от смелостта на нашите планове един от друг по-отчаяни". В битките Ернесто намира това, което му е липсвало. Открива, че

не изпитва страх пред смъртта

и че играе решаваща роля в създаването и оцеляването на бунтовническото движение.
Без никакво предупреждение и колебание Фидел провъзгласява Ернесто за Команданте. Това е най-високият чин в бунтовническата армия."Във всеки от нас - ще каже Че, дреме скрита мъничко суета. Повишението ме накара да се чувствам най-значимият човек на земята". Оттогава всички наричат Ернесто - Команданте Гевара.
Революцията на "брадатите", както наричат бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен като военен губернатор на крепостта Кабана, близо да Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процесът срещу палачите на Батиста. Ернесто е само на 30 години, а вече е легендарна личност. Чужденецът, аржентинецът, както го наричат кубинците, скоро получава кубинско гражданство благодарение на член от конституцията, добавен специално заради него. Че става министър в новото революционно правителство на Куба.
В това си качество той се среща с видни политици от много други страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др., посещава и Москва. Гевара се превръща в световен символ на съвременния революционер, открито пропагандирайки своето разбиране на марксизма и бичувайки недостатъците на съществуващите социалистически страни.
След развода си с Илда Гадеа Ернесто се жени за кубинката Алейда Марч, от която има четири деца - Алейдита, Камило, Селия и Ернесто.
Той участва в революционните движения в Африка и в Латинска Америка. През 1965 г. напуска Куба завинаги. В прощалното писмо до Фидел Кастро ще напише: "...Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да съобщят в случай на смърт и тогава нас ни порази действително реалната възможност за такъв изход. След това разбрахме, че това наистина е така, че в революцията (ако тя е истинска революция) или побеждават, или загиват... Още веднъж казвам, че снемам от Куба всякаква отговорност, с изключение на отговорността, свързана с нейния пример... Където и да се намирам, ще чуствам своята отговорност като кубински революционер и ще действам като такъв..." 
 През 1967 г. в Боливия неговият отряд попада под обстрел на специално обучени сили на ЦРУ, където

на 8 октомври е ранен в крака и пленен

На следващия ден - 9 октомври, е разстрелян. Мястото, където е погребан Ернесто Че Гевара, е неизвестено до 1997 г., когато останките му са ексхумирани и пренесени с военни почести в Куба и положени в мемориала Сиера Маестра. Когато преди разстрела агентът на ЦРУ го пита за какво мисли, Че отговаря: "Мисля за безсмъртието на революцията".
Романтичният образ на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народа. Той е легенда и за историята ще остане завинаги младият бунтовник-романтик. Команданте Гевара е победил смъртта. Знаел е, че е така. Знаел го е в момента, когато е казал на войника, дошъл да го разстреля: "Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй. Просто ще убиеш един човек."