Вярата в рекета

За пореден път възрастна жена се прости с няколко хиляди лева, като ги даде на измамник, рекетирал я по телефона. За пореден път вероятно той ще остане анонимен, ще избегне арест и наказание. За пореден път останалите българи ще се чудят откъде бабата има толкова пари. И толкоз. До следващия случай.
А би могло да не е съвсем така. Например някоя от отговорните държавни институции да засили разкриваемостта. Или най-накрая да започне мащабна информационна кампания, чрез медиите например, в която да съобщава, припомня и повтаря, потретва предупреждения за дебнещи мошеници. Такава широка инициатива за предупреждение нито е трудна за измисляне, нито за осъществяване. Но все пак трябва някой да я направи. В случая няма за кога да чакаме роднина на управленец да стане жертва на телефонна измама, преди да се сети да действа. Защото това просто няма да стане. Близките на властта никога няма да се подмамят и да си въобразят, че непознат доктор например ще им поиска подкуп. Достъпът им до здравната или правораздавателната система е различен от този на обикновените хора. Така че институциите сами трябва да се сетят, че ограничаването на ограбването на възрастни хора е в техни ръце.
За съжаление трудно можем да се поучим от чуждия опит в тази област. Дали по света е възможно изобщо да избуява такъв "бизнес"? Едва ли. У нас тези измами са свързани с ширещата се корупция, с предположението, че всеки доктор или следовател може да ти поиска подкуп, каквито са основните измамнически схеми. Трудно е да си представим, че някой германец например ще повярва, че полицай или лекар ще му се обади с искане за пари, за да спаси негов близък.
Вероятно и информационни кампании у нас няма да са много полезни. Българите ще продължат да смятат, че е по-възможно някой непознат, хранещ се от данъците им, да иска да ги рекетира, отколкото да им се обажда мошеник.