Позиция
Вярата - на жълтите павета
Употребиха предизборно и Господ
/ брой: 86
Николай Николов
Не обичат българските управници да празнуват с нас. На общонародните тържества обикновено ни пращат много здраве по социалните мрежи. Гнус ги е да излязат сред обикновените отрудени хора на площада, ала за сметка на това с удоволствие се пъчат сред извратеняците на гей парадите. Та тези образи ни в клин, ни в ръкав решиха да вгорчат Гергьовден, като поканиха у нас главния поп на католиците. Падна голямо възторгване от появата на йезуита, но така и не се разбра какво върши той на нашата чиста и православна земя. От политиците не може да се очакват рационални решения, същото се отнася за журналистите от главните телевизионни канали и вестници - ахкат и охкат, когато им подскажат. Просто е обидно, че държавата се прави за смях.
В случая властимащите се изживяват като сводници - потъпкват законите и църковните канони, третират ни като тълпа, лишена от ум, самоуважение и чувство за родова принадлежност. Действително на кого ли не пробутват народа тези вятърничави властници? Поне да си кажеха честно: турски ли да учим, или английски? Мултикултурно - съвсем в духа на настъпилите жалки времена. Тъй че не би било зле след цирка, устроен от управниците, градът да бъде поръсен със светена вода, а още по-добре - с хлорна вар, защото твърде много мръсотия се насъбра.
Всъщност въпросът е не защо папата дойде на жълтите павета, а за принципа. Ние, народът, отговаряме за собствените ни съдби и души. Ние притежаваме красивата земя и нейните богатства. А православната вяра е нашата орис, гордост и история, ориентир по дългия път напред. Тя ни прави личности и ни сродява с още 180 милиона души по целия свят. Докато пазим вярата, няма да сме разединени и беззащитни.
Има граници, които не бива да се престъпват. Не може властниците да потъпкват и вярата ни в предизборните си щения, като придават истерично помпозна тежест на друга вяра. Която си има нейни си цели. Защото от едната страна са правилното и доброто. А от другата... е, вече сме се вторачили в немигащите му очи. Бог да ни е на помощ!