Вузовете ще "се продават" без акредитация

За да си открие филиал в България, всяко висше училище трябва да има положителна оценка от Агенцията за оценяване и акредитация (НАОА). Ако обаче открива филиал в Кипър, Турция и друга страна извън ЕС или пък продава името си там чрез "образователен франчайз", акредитация не е нужна. Така всеки от 51-те наши вузове, независимо дали има преподаватели, база и капацитет за обучение, може да "се изнесе" в чужбина и да продава български дипломи там. Това приеха депутатите от ГЕРБ и ДПС в ресорната комисия на НС при второто четене на проекта за промени в Закона за висшето образование, съставен от вариантите на МС и на Огнян Стоичков и Станислав Станилов ("Атака"). Двамата и Веселин Методиев (ДСБ) се въздържаха в гласуването, а от БСП не присъстваха.
Комисията буквално "препускаше" вчера през текстовете, за да приключи с проекта преди пленарното заседание от 14 ч. Последните 16 члена от общо 29 бяха приети за 8 минути. В суматохата бе одобрен текст, че колежите, които по закон обучават само за най-ниската степен - 3-годишен бакалавър, от името на друг вуз ще могат да обучават и магистри, а дори и докторанти. Отпадна обаче идеята вузовете да се сдружават с фирми и да им прехвърлят правото на обучение. Комисията цял час спори дали висшите училища да сключват договори с научни организации за съвместно обучение на студенти и докторанти, което е практика в цял свят. Стефани Михайлова се бе запънала, че това "крие риск от корупция", което изуми дори министър Сергей Игнатов. Той на няколко пъти подкрепи Лютви Местан (ДПС), който се опитваше да обясни на Михайлова, че не може да се забрани на СУ да сключва договор с БАН или с "Макс Планк" в Германия и да праща свои студенти там. Разумът все пак надделя, сдружаването с научни организации остана.
Неочакван отпор от мнозинството срещна предложението на Огнян Стоичков всеки хабилитиран преподавател да се вписва в акредитацията само на един вуз, не на два както сега. Само двамата от "Атака" и Веселин Методиев бяха за промяната. Страстни защитници на "летящите преподаватели" се оказаха Местан и неочаквано Сергей Игнатов, който многократно досега се е обявявал срещу "куфарното преподаване".
Приета бе обаче нова система за акредитиране на вузовете, предложена от Стоичков - с 0 до 10 точки, вместо със сегашните 4 оценки. При оценка 0 до 3,99 акредитация се отказва, при 4.00 до 4.99 тя важи за 3 години, валидността й е 5 години при оценка 5,00 до 6,99. На вузовете се дава право да приемат и бакалаври в платено обучение, но само ако имат оценка над 6,00. Мнозинството свали от 4,00 на 3,50 минималния успех, с който бакалаври може да бъдат приети в платена магистратура. Ако балът на вуза е 7,00 до 8,99, акредитацията е за 6 години, а при 9,00 до 10,00 тя важи 8 години и вузът има право да обучава за степен "доктор". Сегашните акредитации ще бъдат приравнени към новите оценки. Промените ще бъдат гласувани в залата вероятно утре.