Вучич и Бойко

Само с няколко думи сръбският президент Александър Вучич изнесе цяла лекция на нашия премиер как трябва да се отстоява националният интерес. По телевизията той разкри, че се бори при най-тежки условия с още четири страни - България, Румъния, Турция и Украйна, за да има завод на "Фолксваген" в Сърбия. "Знам колко се бори Бойко (Борисов), Ердоган, (Ливиу) Драгня, всички сме приятели, но това е бой, борба за Сърбия". Сиреч с Бойко сме дружки, ама Сърбия ми е по-свидна.

Разбира се, че в такива думи има допустима доза междудържавно лукавство. Самият Вучич пък си има трески за дялане, ако се съди по протестите в Сърбия срещу управлението му. Но не може да му се отрече, че знае на коя държава е президент, какви са й болежките и как да търси лек за тях. 

А дали същото може да кажем за Борисов? Не чухме навремето той да казва, че Америка може и да ни е приятелска, ама проектът "Южен поток" е борба за България. За нейната енергийна сигурност, която няма как да дойде през девет планина в десета от дружката, че и съюзничката Америка. В политиката географията е по-висша ценност от приятелството. Не чухме също от Борисов да казва, че ЕС може и да ни е дружески наставник, ама АЕЦ "Белене" ни е по-свидна, защото е борба срещу какво ли не - срещу беднотията, обезлюдяването на региона, демографската ни катастрофа. Не чухме да казва, че централата е бой за България - с името Бойко това толкова би му отивало. Е, вече му светна, че е така, ама боят да не се окаже след дъжд качулка.

И сега следете какво ще стане с "Турски поток". По него Америка иска да й останем приятели, ама противници на себе си. Да видим дали Борисов ще каже, че се бие за проекта, така както Вучич се бие с приятелите си за завод на "Фолксваген" в Сърбия.

Всъщност, а защо да не пратим Борисов да постажува по въпроса при Вучич?