Всички сме за Одрин и Мармарис!

Трифон Митев

По маркетингови съображения фирмата прекратява вноса на животоподдържащото лекарство! Когато от Националната здравноосигурителна каса ти отговарят така, какво правиш?

Най-напред - на глас или на ум, според възпитанието, но непременно, изругаваш солено по нечии роднини. Така е по нашему в такива случаи.

После звъниш на приятел в Истанбул, който ти купува лекарството от някоя аптека в мегаполиса - дори на много по-човешки цени.

Или отскачаш първата събота с автобус до Одрин и сам си купуваш лекарството. 

Купуваш си, както и много други българи в Одрин, още много неща: маслини, зехтин, тоалетна хартия, кухненска хартия, салфетки, носни кърпички, домати без нитрати, краставици, банани, мандарини, портокали, сокове, стафиди, сушени сини сливи, ядки, фасул, леща, чесън лук, червен лук, тесто, хляб, кори за баница, някоя връхна дреха, бельо, тениски, чорапи, детски дрешки, маратонки, чинии, вилици, пердета, постелки за пред входната врата... 

Хапваш и някой хубав кебап - като всички. И си на сметка - нищо, че турската лира имала проблеми и в Турция вдигнали цените.

Като на родно място си в Одрин - българска реч колкото искаш, одринската община прави безплатни курсове по български език за търговците - за да върви по-леко алъш-вериша с нас, българите, които отиваме на одринския пазар. Или поне до одринската аптека. 

Беше време, когато турците пазаруваха в Хасково, Стара Загора, Бургас, Пловдив и Асеновград. Беше! Сега ние, българските европейци, пътуваме нататък, към пазарите на Одрин и Чорлу, на които може и да им е все едно дали са в Европейския съюз като нас или не са... Там няма второ качество клиенти, очакват те вежливо и си плащаш за храни и по-евтини, и по-истински. Само за час време през границата за Одрин преминахме 10 автобуса, 50 леки автомобила и поне още десетина буса. В тях пътувахме купувачи, които не си щадяхме парите на одринския пазар. Като тези преди нас и като тези след нас, всеки ден, да не говорим за съботата и неделята!

Защото вече близо трийсет години не ни идва "дирният" български акъл (нито от Брюксел помагат!) - и на политици, и на електорат; на власт и на опозиция; на производители, на продавачи и на купувачи. Акъл да си "оправим" нещата и да си харчим парите вкъщи, в София и в Стара Загора, на нашия си пазар. И да посрещаме с широки обятия пак съседите. И за нас да има стоки истински и на добри цени...

А докато дойде "дирният" акъл, ще отскачаме до Одрин на пазар. И лятос и есенес - на Мармарис, на море! Дали някой се сеща защо там?