Всички деца са мои внуци...

доц. Лиляна Андреева

Още един от ветераните на Българска телевизия тези дни ще бъде на 80 години. Кирил Писарски завършва висшето си образование по телевизионна публицистика в Пражкия университет, Чехословакия. От 1962 до 1993 г. работи в Българската телевизия. Той е един от основателите на предаванията за децата. Автор и редактор е на десетки рубрики за малките зрители. Издал е 22 книги за деца и възрастни. Заварвам го в едно от тихите места в ресторанта на Съюза на българските журналисти. Ще черпи по случай кръглата годишнина.

- Предполагам, че на тази възраст не си се затворил вкъщи. Кое беше последното ти "приключение"?
- Наближат ли празниците, аз обличам одеждите на дядо Коледа. Посещавам детски градини. Започнах да се занимавам с тази "нова роля" след пенсионирането през 1993 г. Стремя се да дарявам радост и веселие на децата. Разговарям с тях, пея, свиря на хармоника, раздавам подаръци... Получавам толкова много обич. Аз вярвам, че съм добрият старец. Другото "приключение" е "Шоуто на чичо Киро". По мои сценарии малчуганите в детски градини участват в драматизации на приказки, в състезания и игри. Нося им реквизит - пластични костюми на мечета, ежко-бежко, прасчо... Децата импровизират, отговарят на гатанки, танцуват. Весело е. Играта е школа за живот. Чичо Киро прави тези срещи през април и май по случай седмицата на детската книга и празника на Кирил и Методий. Раздавам подаръци - книжки. Тези срещи ме връщат в най-красивите ми години - когато работех в Детската редакция на телевизията.
- Срещаш се с много деца. Директорки на детски градини те познават, канят те. Какви са днешните малчугани?
- Информирани. Обичат играта. Радват се, когато побеждават. В поведението им усещам известна агресия. Нещо невротично. Не са търпеливи, трудно им е да изчакват... Такова е времето.
 

- Да се върнем назад. Какво беше твоето детство? Роден си в село Кондофрей, израсъл си в село Гълъбник.
- Фантастично беше. Бяхме 5 деца. Много труд... Пасях 25 овце - в дъжд и пек. На 13-14 години осигурявах на семейството вълна, мляко, сирене...
- Цели 40 години посвети на децата. Твоето име се свързва с ред спортни предавания - "Внимание, карт", "Спортен празник", "Футболни срещи", "Наслука"... И знаменитото "Бързи, смели, сръчни". Защо се поставяше толкова силен акцент в ония години върху спорта?
- Защото спортът възпитава, формира здравни навици, духовна устойчивост, качества на характера, полезно запълване на свободното време... "Бързи, смели, сръчни" просъществува 22 години. Участваха деца от провинцията. По пет месеца чакаха да им дойде редът. Спомням си, че в Пазарджишко 11 000 деца спортуваха, за да ги излъчват като финалисти за предаването. Екранните спортни игри бяха наситени с хумор, цветови ефекти, весели сюжети...
- Спомням си предавания, посветени на природата. Тогава още не говорехме за екология.
- Автор съм на 20 пътеписа "Накъде в неделя" - всеки четвъртък по 10 минути за красотите на планината. "Хубава си, татковино" беше 25-минутен пътепис. 85 предавания с участие на децата. За 20 години 2200 малчугани заведох в Рила, Пирин, Стара планина... Телевизията плащаше храната, транспорта, командировките на учителите, които ни придружаваха. Малките туристи обикнаха планината, опознаваха цветята. Фантастично беше. С такива неща се занимавахме, колкото и да се отрича онова време. Природата е гигантски буквар, който и чрез телевизията децата четяха с упоение.
- Спорт, игри, туризъм... Имаше "Прозорче към поезията", "Приказки за изкуството"... Не се ли страхувахте, че тези предавания няма да бъдат интересни за децата?
- Опитахме. Излъчихме 40 филмови поетични програми. Стана интересно, може би затова, че водещи бяха деца от кръжок по поетично творчество. Гостуваха поети, композитори. Малчуганите декламираха, задаваха въпроси: "Как се пише поезия?" 50 предавания посветихме на "Приказки за изкуството". Това не бяха лекции, а талантливи драматизации на велики световни творби. За съжаление нито метър не е запазен в архива на Българска телевизия. 13 процента от цялата тв програма беше ориентирана към децата. Около 40 души работеха за Детската редакция. Тя си беше своеобразна телевизия в телевизията. Имахме свръх цел - възпитание на ценности. Например в "Иво сред хората", "У дома сме всички", "Семейни новели"... Предаваха се "уроци" чрез атрактивни средства за поведение на улицата, в театъра, на училище, у дома...
- Чувала съм обвинения, че в онези години телевизията идеологически е "обработвала" децата.
- Да, "обработвахме" ги, като помагахме на семейството и училището за възпитание на умни, културни, здрави деца.
- Гледаш ли сега детски програми?
- Има ги само в събота и неделя и то в ранен час. Тук-там по някой български филм, останалото е чуждестранни мултипликации и серийни филми. Добре е, че в "Кой е по-по-най" децата декламират и пеят. Може да се помисли за методите на общуване с тях.
- Имаш ли тревога за децата?
- Времето е различно. Естествено е атракциите, новите технологии да ги впечатляват. Опасявам се, че гледат предавания за възрастните. А това са екшъни, трилъри... Главни герои: агенти, дилъри на марихуана, пандизчии, закоравели престъпници, разгневени тълпи, деца, които свършват в затвор или на улицата. Тези "герои" се реализират в кървав хаос от насилия. И всичко - свързано с много пари, бързи коли, гаджета-супермодели. На екрана - град, обзет от насилие, от пристъпи на шизофрения. Добро и лошо се смесват и децата трудно се ориентират. Понякога случващото се на екрана прескача в живота. А словото? Ето част от речников фонд, който чувам от екрана: виж му сметката, ще те ликвидирам, скапаняк, изчезвай, пукни, гадино, само през трупа ми... Имам представа от детските предавания във Френската телевизия. Това е недосегаем остров за чужди езикови влияния. Чехите също сериозно се отнасят към чуждиците и речниковия фонд от екшъните. У нас е разграден двор. Разбира се, не бих казал, че всички деца се влияят. Срещам се с добро възпитание. Вероятно семейството има дял.
- Сега май интернет измества телевизията?
- Интернет е магнит. Обездвижва. Губи време. Не остава място за четене... Но е едно от технологическите чудеса на цивилизацията.
- Как рекламите докосват децата?
- Някои от тях им създават чувство за малоценност. Стремежът е да принадлежат към групата на богатите, да имат красиви вещи...
- Как си представяш полезната, но и модерна детска програма?
- Имаме неоценимо богатство от литература, музика, театър, фолклор, анимация. Ако го използваме, екранът ни ще стане по-български. Прозорецът към света трябва да е отворен. Но да бъдем внимателни. Да не посягаме към утайката...
- Как се чувстваш днес на 80 години?
- Боря се със стареенето. Понякога ме налягат тежки мисли. Половината от приятелите и колегите са вече в отвъдното. Питам се: Голям егоист ли съм, че съм още жив? Крепи ме чувството за хумор. И творчеството. Неотдавна написах текст за химн на две детски градини в моя квартал. Музиката съчини синът ми Петьо. Не прекъсвам общуването с децата, на които посветих очарователните телевизионни години. Всички български деца са мои внуци...