Всепризнат дарител

Тодор ГИГОВ

    Академик Попов е познат сред своите съграждани от родния си край и в научната общност като щедър дарител, последователно доказал отзивчиво милосърдие, което хората приемат за висока нравственост, почти забравена в днешния коварен свят на възраждащия се хищнически капитализъм. Открай време превеждаше добавките към месечната си заплата на училището в родното си село Филиповци с изричното желание да се подпомагат отличници и деца на бедни родители. Когато училището беше закрито, каквато участ, уви, сполетя училищата на всички села в някогашната Трънска околия, непознаваща мизерията в социалистическа България, той започна да превежда размера на същата сума на училището в Радомирското село Дрен. Няма къща от това село, в която да не знаят и да не са чували за проявяваното голямо милосърдие от страна на учения -академик Никола Попов.
    Неговата добродетелност се е превърнала в начин на живот. Неотдавна, в съдружие с бизнесмена от с. Радово Сашо Гюров, той подпомогна щедро изграждането на нова чешма в родното му село вдясно на шосето за Трън. Чешмата, с бликаща студена вода, никога непресъхваща от незапомнени времена, беше почти изцяло разрушена. Сега е приятно да поседнеш на пейката, да се порадваш на обновения корпус и да се насладиш на шуртящата струя, денонощно бълбукаща на  талази.
В момента академикът дарител си има и една незатихваща болка. Той има желание на видно място пред кметството на родното му село Филиповци да се построи скромен паметник за увековечаване паметта на 65 войници, сержанти и офицери от селото, загинали във войните на България за свободата и независимостта на Отечеството. Готов е да откликне на тази закъсняла повеля, смята, че това е дълг на всички, но не среща очакваната отзивчивост. Дано намери съпричастни радетели на това изключително благородно и патриотично дело.