Всеки взема от образованието, вместо да дава

ОЛГА ГАЛЕНОВА е родена в с. Троица, Шуменско. Завършила е биологическия факултет на Софийския университет, от 46 години работи в областта на средното образование. Учител по биология, била е методик, базов учител, главен учител, директор на училище. Има първи клас квалификация. Около 20 години е работила в Националната Априловска гимназия. От началото на прехода е лидер на Синдиката на българските учители към КНСБ в регион Габрово.


- Какво е да си учител в днешно време? Тази професия винаги е била трудна, но сега ми се струва - особено.
- Винаги съм искала да бъда учителка. Самата аз имах невероятни учители и може би те са оставили у мен желанието да ги последвам. Господ ми е дал, слава богу, здраве и днес продължавам да работя за каузата на образованието. Сега преживяваме период, в който учителската професия е много трудна. Но това не е защото времето е недоимъчно, заради мизерията и т.н. Трудно е, защото предизвикателствата пред България в този тежък 20-годишен преход и измъкването към една по-оптимистична посока зависят от перспективите на младите хора да съграждат, т.е. - от образованието.
Всички правителства, които се изредиха в тези години, говореха, че образованието е приоритет, но никое не го направи наистина приоритет и най-голяма човешка ценност. От това ми е мъчно. Оценявам това, което е направило всяко правителство - малко или много. Но си спомням, че в тези 20 години ние, учителството, не престанахме да се борим - всеки ден, всеки месец, всяка година за нас бяха борба. Сега, когато България е в ЕС, вместо светлината в тунела вече да се вижда, ние се оказваме в още по-голяма дупка. Не знам защо това е така. Но си мисля, че от образованието като че ли най-лесно се взема и всеки взема от него, вместо да дава. Това е нещо тягостно. Освен това нашата образователна система е много централизирана. В момента на учителя му липсва свобода. Учителската професия е като професията на актьора - той всяка минута, всеки час твори. И когато няма свободата да твори, той не може да бъде истински учител.
- Какво държавата трябва спешно да промени, за да създаде условия на образованието?
- Трябва да се извърши реална децентрализация - такава, от която се нуждаем. В годините ние водихме дълга битка и кулминацията беше проведената учителска стачка, за да се въведат делегираните бюджети, като мислехме, че по този начин училището ще има свобода. Напротив! То стана още по-зле. Защо? Защото всеки от политиците си мисли: "А, в училището има пари." Формално е така, защото от общинските бюджети над една трета са средствата за образование и така трябва да бъде. Защото образованието е една много скъпа инвестиция. Но какво направи държавата? Въведе делегирани бюджети, даде правомощията на директорите да вземат решения, да управляват общинската или държавната собственост, и в същото време им сложи чатала върху вратовете и им каза: "Вие си управлявайте собствеността, но каквото държавата иска, трябва да си го взема." Ние от три години работим с намален стандарт за издръжка на ученик, дават ни се 90% от парите за издръжка. В последните години на предходното правителство държавата отпускаше в края на учебната година допълнителни средства за подпомагане на училищата, които работеха по делегирани бюджети. Тези средства бяха насочвани за вътрешни ремонти, за дооборудване, обзавеждане и т.н. Сега и такива средства няма.
Досега училищата бяха освободени от данък върху публичната общинска и държавна собственост. Да, ама от първи януари тази година Законът за местните данъци и такси е променен и в чл. 11 е записано, че когато собствеността е преотстъпена от кмета на директора за управление, той си плаща данъка и сметта. Към този момент училищата ни са натоварени с фантастични суми, мога да ви кажа за Габрово: 16-17 000 лв. се плащат за такса смет. Но има училища в България, за които данъкът и таксата надвишават 70 000 лв. Представяте ли си за едно училище какво означават тези 70 000?
- Едно основание за делегираните бюджети уж беше възможността добрите учители да получават повече. Това получи ли се?
- То не може да се получи. Защото, за да бъде ефективно, училището първо трябва непрекъснато да си обновява материалната база, която обслужва учебния процес. Компютрите, които бяха въведени и с тях направихме компютърните кабинети, вече са остарели, трябва да се подменят. А това е скъпа инвестиция. Сградният фонд е разрушен. Доволна съм, че сегашният министър Томислав Дончев и бивш кмет на Габрово разбра, че трява да се инвестира в сградния фонд, и насочи там усилията си. Сега новият кмет Николай Сираков продължава тази идея. Надявам се, че в близките три години сградният училищен фонд ще бъде обновен. Но малко са градовете, които могат да получат европейски пари. А създаването на условия за труд и за учене - съобразени и с европейските нормативи, създават условия за възпитание в училището. Тази година в Природо-математическата гимназия в града получихме националната награда на КНСБ "Прометей" - това е първото училище, получило тази награда. То е общинско и сградата му е реновирана по европейски проекти. Там, като влезете, няма да видите надраскано, изпочупено, всичко блести от чистота, макар че там учат и работят целодневно над 500 деца.
- Защо така се разминават националните изпити за оценяване, с които се отчитат добри резултати, а след това идва международното оценяване PISA и срива всички химери с убийствена оценка?
- Напълно сте права, това е огромен проблем. Нашите хора искат да защитят тезата, че имаме добро образование. Определено твърдя, че имаме много добри и мотивирани учители - в Габрово поне е така, но никак не сме сложили в ред онова, което трябва да се учи в училище. На детето не му трябва въобще знание. На детето му трябват компетентности. На нас, учителите, не ни трябват 20 алтернативни учебника, ние да обучаваме по едни, пък в София - по други. На нас ни трябва един учебник-макрорамка, който да определя в този клас по тази дисциплина какви понятия да формирам в часа си. А как ще ги формирам, аз трябва да имам свободата да го правя. Не някой да ми стои над главата и да ми казва: ти трябва да изпитваш 4 часа, трябва да направиш контролна работа еди каква си, да напишеш еди колко си оценки в дневника и т.н. Като учителка съм имала тази свобода, защото директорът ми е разбирал на какво и как трябва да се учат децата. Идвали са ми на проверка и са питали защо примерно нямам вписани оценки, аз винаги съм казвала: вие искате да науча децата на еди какво си, а как ги уча, е моя работа.
- Трябва ли да се променят учебните програми?
- Тотално трябва да бъдат обновени. Да изчезне този висок академичен стил, особено в преходните класове IV-V, в VII, където трябва да има задължителна приемственост. Учебното съдържание е много тежко, много академично, с допуснати понякога и много фактологични грешки, които затрудняват обучението, формират погрешни представи у децата за ситуациите. Учебното съдържание трябва да бъде олекотено, на децата да се дават повече познания за живота, за справяне със ситуации. Те да бъдат мотивирани да организират, да извършват сами повече дейности. Защото животът го изисква това. Те не могат да бъдат само в една посока специалисти, а трябва да бъдат пластични, да имат една широка макрорамка от умения и знания и бързо да се оринетират, така че лесно да отидат на всяко място да работят. Преди много години четох една книжка от японска учителка. В нея като надслов за първокласника пишеше: "Японецо, аз знам, че нашата страна е бедна, но ти си този, който ще я направиш богата."  Там цялото обучение е подчинено на това да накара детето да се мотивира, да възприема знания и умения, за да направи страната си богата. Виждаме Япония днес в каква степен на развитие е, с каква култура и икономика.
- Защо младите бягат от провинцията към София и от София - на Запад?
- Те ще бягат. Младият човек иска най-доброто за себе си. А специално Габрово е град с много ниски доходи. Ако отчитат някакви доходи, то е, защото има много банки и застрахователи, някакви бюджетни служби с по-висок размер на заплащане. Иначе в производството хората получават около 350-400 лв., има две-три фирми с по-високи заплати, но те не дават облика. Младият човек иска веднага да го забележат, той да може да работи с добър доход. Това не се получава. Младите хора търсят реализация. Затова ги няма. Габрово е градът с най-малко родени деца. Сега тръпна какво ще е наесен, ние маме само 80 деца, завършващи VIII клас. Представяте ли си какво става с професионалните ни гимназии? Прекратяването на тази миграция трябва да е държавна политика. В центъра на тази политика трябва да бъдат младите. А ние правим една държава..
- Идват ли в системата млади учители?
- Не. От 25 години правя в Габрово клуб на младия учител и той функционираше. Всяка година за празника на 1 ноември правехме връчване на клетвата на учителя, с наставници и т.н. От три години ние имаме само по 3-4 учители млади и вече просто не правим такива неща. Много ми е мъчно, защото около 45-50% от колегията, която в момента работи в училищата, са учители над 45-50 г. Изведнъж за 3-4 години целият този състав ще излезе от училищата, а млади попълнения няма. В момента при нас най-голям е недостигът в предучилищния сектор и там вече се налага да работят и учители пенсионери. Младите хора бягат от учителската професия заради агресията в училище. Достатъчно примери вече имаме за насилие и агресия срещу учителки от страна на техни ученици. И - понеже говорим на тази тема, искам да кажа, че въпрос на държавна политика е в педагогическите вузове да се приемат поне 40% мъже. Защото професията е изключително феминизирана. Според мен съществена причина за насилието и агресията - и в училище, и в обществото, се дължи именно на нарушения баланс на половете. Децата имат желание да общуват не само с учителки, при това на достатъчно достолепна възраст.
- В реалната ситуация какво си пожелавате за красивия празник 24 май?
- Какво да си пожелая? Разбирам, че България трябва да има удобни широки магистрали за придвижване. Разбирам, че представителните ни сгради трябва да бъдат лъснати, че трябва да се отделят средства за сигурността и т.н. Но ако ние искаме да не бъдем заден двор на света, нека държавата да помисли, че най-сериозната инвестиция са младите хра и образованието. И да не гледа как да си сече сама клона, на който седи. А просто да огледа нещата. Господин Дянков да не променя закони и да не тегли постоянно от парите на образованието, а да се дават средства за училището. Защото учителят днес не може да влиза в класната стая с белия тебешир в джоба на престилката си.

"Професията ни е опасно феминизирана, повече мъже да приемат педагогическите вузове"