Всеки втори столичанин се оплаква от по-лош живот

През последните пет години кварталите и населените места в Столичната община са се променили в негативна посока и са станали по-лошо място за живеене. Почти половината участници в онлайн анкета на тема "Какво мислиш за квартала, в който живееш?" смятат, че качеството на живота в районите им се е влошило за този период. Анкетата е проведена през март от "Екипът на София" сред жителите на столицата. Гражданската организация е водена от арх. Любомир Георгиев, който напусна разочарован екипа на кмета Йорданка Фандъкова като шеф на общинското предприятие "Софияплан". Участниците в анкетата са 2566 души, като извадката не е представителна. 

Едва всеки пети столичанин смята, че кварталът му се е променил към по-добро, а 28% не виждат промяна в развитието. С най-негативна е оценката на живеещите в район "Студентски". Според 63,2% от тях той става по-лошо място за живеене. Следващите райони в негативната класация са "Витоша" и "Лозенец". 

По-доволни са хората от "Слатина", "Овча купел" и "Надежда". Никаква промяна - нито към по-добро, нито към по-лошо не отчитат основно жители на районите "Нови Искър" и "Кремиковци".

На въпрос "Ако трябва да сравните цялостното състояние на вашия квартал спрямо другите квартали в града, какво бихте казали?" 43,3% от анкетираните отговарят, че техният район е като повечето други. По-позитивни оценки за своя район заявяват жителите на централните райони "Средец", "Оборище", "Изгрев" и "Триадица".

Десетте най-важни приоритета, които столичани посочват за развитието на своите квартали, са поддържането на чиста среда, тротоари, градинки, пейки, площадки, както и нуждата от обновяване и поддържане на пътната инфраструктура. Хората искат още сигурност и безопасност, ефективно управление на сметосъбирането, подобряване на качеството на въздуха. Сред приоритетите са и достъпни и привлекателни детски градини и училища, ограничаване на презастрояването и достъп и качествена база в здравеопазването.

Резултатите от анкетата показват още, че жените са били по-активни с 64,4% от респондентите. По показателя "възраст" най-много са тези между 36 и 45 г. Преобладаващата част от участниците в анкетата са хора с висше образование.