Всеки втори европеец е здравно неграмотен

46.3% от европейците са с ограничена здравна грамотност. Това показват резултатите от европейско проучване за здравната грамотност на населението в ЕС, проведено по поръчка на Еврокомисията. Анкетирани са граждани от 8 държави - Холандия, Германия, Австрия, Испания, Ирландия, Полша, Гърция и България. Близо 12% от анкетираните имат недостатъчна здравна грамотност. Това проучване осигурява за първи път сравнителна информация за нивото на здравна грамотност в държави от ЕС и независимо от чувствителните разлики в нивата на здравна грамотност на населението, средно всеки втори гражданин на Стария континент е здравно нискограмотен. Това са предимно възрастните, имигрантите и някои етнически групи. Например изводите за България показват, че хората над 55 г. разбират 2 пъти по-трудно какво им казва лекарят, отколкото 15-24-годишните, а високата здравна грамотност е присъща на 71% от запитаните високообразовани граждани.  
Ниската здравна грамотност има висока икономическа цена. В Европа все още липсват конкретни данни, но в САЩ тя се изчислява на стойност между 106 и 236 млрд. долара.  Проведените през последните години сондажни проучвания в Швейцария и САЩ установяват, че 26-60% от пациентите не могат да разберат предоставената им основна здравна информация, както и инструкциите или препоръките на лекуващия ги лекар. Подобни пациенти са с по-висок риск от хоспитализация; по-дълъг болничен престой и противоречиви резултати от проведеното лечение.
Това представлява проблем не само за здравните специалисти във всекидневната им дейност, но и за здравните системи на държавите като цяло, категорични са изводите на експертите, провели проучването. Съществен извод от него е установената тясна връзка между здравното състояние на населението и неговата здравна грамотност. Експертите установяват още, че последствията от недостатъчната здравна грамотност водят до влошено здравно състояние, ограничени знания, липса на разбиране и използване на профилактичните здравни служби, неадекватна самооценка на личното здраве. Ниската здравна грамотност представлява, от една страна, повишен риск от пациентски и лекарски грешки, а от друга е предпоставка за повишена хоспитализация и високи лични и обществени здравни разходи. Нарастващата обща неграмотност сред населението на някои от европейските държави допълнително стимулира развитието на този процес, твърдят експертите.
Получените резултати за всяка от участващите в проучването държави показват следното подреждане по ниво на ограничена здравна грамотност: Холандия - 27.31%, Ирландия - 38.76%, Полша - 41.27%, Гърция - 44.26%, Германия - 45.91%, Австрия - 54.85%, Испания - 57.13%, България - 61.40%. Любопитни са и други числа от проучването. Например общо 73.3% от европейците не са ползвали спешна помощ през последните 2 години, но в същото време има съществени различия по този показател в различните страни - в Гърция и Германия този процент е съответно 84.1% и 82.4%, а в Холандия и Испания - 58.85% и 63.30%. Общо 19% от всички интервюирани в 8-те държави отговарят, че не са посещавали лекар през последната година, над 40% са имали 1-2 посещения, 22% са ходили на доктор между 3 и 5 пъти, а над 18% - повече от 6 пъти. Но и по този показател различията са огромни сред различните страни. В Австрия и Германия 22.8% от запитаните са имали над 6 посещения за година при лекаря си, докато в Холандия и Гърция те са съответно 11.4% и 14.4%. Средно близо три четвърти от европейците не са постъпвали в болница пред последната една година, но Полша и България са страните, в които е най-високият процент на хора, неползвали болнична помощ - 85.4% и 83.8%.Това са и страните с най-малък дял на хората, посещавали 1 или 2 пъти болница - съответно 13.3% и 13.2%.
Получените от проучването обезпокоителни резултати поставиха проблемите на здравната грамотност на населението от европейските държави на вниманието на европейските политици, казват експертите. Резултатите от проучването ще бъдат използвани като база за планирането на дейности за повишаване здравната грамотност на европейците, в това число и разработване на учебни програми в училищата и университетите, за допълване на директивата на ЕС "Информация за пациентите", за разработване но държавни политики.