Всеки трети българин живее в бедност

Всеки трети българин преценява, че живее в бедност и дори в мизерия. Това сочи изследването "Нов социален договор", поръчано и финансирано от фондация "Фридрих Еберт" и реализирано от агенция "Медиана" през юни чрез хиляда телефонни интервюта. 65 на сто от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше образование, а 80% са от българския етнос. Две трети от тях са над 50 години, повечето от които са пенсионери. Едва 5% от бедните подкрепят мнението, че животът им се подобрява.

64 на сто смятат, че абсолютен приоритет на държавата трябва да са доброто образование, достъпното здравеопазване и ликвидирането на крайната бедност. 27% вярват, че това ще дойде от само себе си чрез повишаване на доходите и стандарта на живот.

Едва 19% мислят, че здравеопазването се подобрява през последните години, а половината или 48% го оценяват като влошаващо се. Само 11 на сто от запитаните смятат, че достъпът до качествено здравно обгрижване зависи от материалния статут и доходите. 56% споделят, че възможността за достъп до качествена здравна грижа в системата на "безплатното" здравеопазване е минимален или дори нулев. Голяма част от хората са на мнение, че двете системи на обществено и частно здравеопазване започват да се припокриват по признака за плащане или доплащане за здраве. 85% са категорични, че достъпът до добро здравеопазване е човешко право и държавата трябва да го осигури еднакво за всички. 

87% са българите, които са убедени, че за децата трябва да има осигурено образование с добро качество, както и че държавата трябва да осигури учебници, храна, компютър, транспорт, стипендии, за да не отпадат деца от училище поради бедност. Повече от половината от участниците в анкетата са на мнение, че образованието се влошава, и едва един от седем вижда положителни промени.

Огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване. 56% от запитаните са убедени, че корупцията у нас се е увеличила неимоверно през последните години, а ефект от борбата с нея виждат само 9%. 47 на сто са на мнение, че правораздавателната система се влошава, а само 19% приемат, че тя се подобрява.