Всеки пети преживява с по-малко от 326 лв. на месец

Над 1,58 млн. души у нас преживяват с по-малко от 326 лв. на месец, което е 22% от населението на страната. Тези данни от Евростат съобщи директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев на форум с фондация "Фридрих Еберт". Година по-рано този процент е бил 21,8. През 2008 г. под прага на бедност са живели 1,63 млн. българи. Причината за този изкривен ефект е в намаляването на населението, което за този период е с над 46 хил. души по-малко, обясни Томев. Той уточни, че линията на бедност от 326 лв. е определена от Евростат. Припомняме, че за т.г. българското правителство определи линия на бедност от 300 лв. Според данните на Евростат най-бедният датчанин например е 3 пъти по-богат от най-бедния българин, а най-бедният норвежец - 4,1 пъти. 23% от българските жени и 20% от мъжете са в категорията беден. Над една четвърт от децата до 18 г. също живеят под линията на бедността. Най-много са бедните сред хората над 65 г. - близо 32%. Наличието на работа също не е критерий, че хората живеят прилично - 7,7% от работещите преживяват с по-малко от 326 лв. Това са т.нар. работещи бедни, които са около 500 хил. души. Ниско платените работници у нас са 30%, докато в западноевропейските страни са около 10%.
Половината от българите не могат да си позволят двуседмична почивка, защото нямат достатъчно средства. По същата причина 44,6% не консумират поне 2 пъти седмично месо или риба, 49,6% не са в състояние да посрещнат непредвидени разходи, а 40% не могат да си позволят да се отопляват нормално.
Абсолютни рекордьори са българите и по отношение на разликата между бедни и богати. Доходът на 20-те процента най-бедни е 7,1 пъти по-нисък от дохода на 20-те процента най-богати. През 2012 г. тази разлика е била 6,1 пъти, което показва, че у нас средната класа се стопява с изключително бързи темпове.   
КНСБ ще настоява да бъде изработен механизъм за определяне на минимална заплата от идната година. Предложението е минималната заплата да е между коефициент от 1,35 към прага на бедност (за т.г. 300 лв. - б.р.) и 60%.  Макар минималната заплата през т.г. да е 420 лв., а за периода 2017-19 г. да е предвидена 460 лв. и тези суми да се вместват в предлагания коридор, от КНСБ настояват да бъде намерен механизъм за растеж на минималната заплата поне с двуцифрен процент годишно, поясни Пламен Димитров, президент на синдиката.