Всеки филм е отделна вселена

Първото образование на режисьорката ШАРОФАТ АРАБОВА е художествено. Завършва през 2006 г. културология във Факултета за история и международни отношения на Руско-Таджикския (славянски) университет. Посвещава се на киножурналистика и театрална сценография. Печели  през 2007 г. конкурс на Индийското консулство за културни връзки (ICCR) и получава стипендия за обучение в Института за кино и телевизия на Индия (FTII), където през 2013 г. завършва кинорежисура. Възпитаничка е на Азиатската киноакадемия (AFA) в град Бусан (2012), Лятната киноакадемия на Никита Михалков (2013) и Berlinale Talents (2014). Завършва през 2014 г. аспирантура в Института по история, археология и етнография "A. Дониш" към Академията на науките на Република Таджикистан и защитава дисертация по история на таджикското кино. Авторка е на монографиите "Документалното кино в културата на таджиките през XX век" и "История на таджикското кино".
Филмът на Шарофат Арабова ще бъде представен в България в рамките на фестивала "Sofia MENAR", който се откри вчера и продължава до 1 февруари, както ДУМА писа. Прожекциите на "Тасфия" ще са в Културен център G8 на 23 януари от 19,30 ч. и на 1 февруари от в 16,45 ч. Интервюто с режисьорката (чието име в превод от таджикски означава слава, чест) е осъществено благодарение на любезното съдействие на Здравко Георгиев и Ангел Хаджийски от "Pozor Ltd".

  
- Шарофат, как приемате факта, че световната премиера на вашия филм "Тасфия" ще се състои по време на седмото издание на фестивала за кино от Близкия изток и Северна Африка "Sofia MENAR"?
- Всъщност ми е много приятно, че организаторите на този кинофорум са първите, избрали филма за прожекция в София. Възможно е "Тасфия" да е първата таджикска лента, представена в България за целия постсъветски период.
- Какъв е жанрът на творбата ви?
- Според мен това е източна притча, поставена в условна историческа среда, като е запазена и разпознаваемостта на епохата. И в този контекст се допускат свободни вариации в жанра на съвременното фентъзи. Заедно с това филмът-притча позволява да се говори за негубещи актуалността си проблеми, които са извън времето. Действието се развива в абстрактен Таджикистан през втората половина на ХХ век. Но "Тасфия" е и географски условна, защото това е събирателен образ на страната, в която всеки регион и дори малки села се отличават със своя собствена идентичност, език и етнография, а в нашия филм те са обединени. Например представяме сватба, на която ритуалите са характерни за северните райони, но на тържеството свирят памирски музиканти. Струва ми се, че подобно свободно отношение към материала е оправдано, понеже това не е историческо кино. Още повече, че в основата на сюжета е новела на таджикския рускоезичен писател-философ Тимур Зулфикаров. Неговите литературни образи съществуват отвъд епохите - пътищата на героите се пресичат с велики пророци, египетски царици, будистки монаси и управници с неограничена власт. Но действието непременно се развива в планински таджикски селца - като в далечен сън.
- Какви трудности и радости сте изпитали при създаването на филма?
- Несгодите бяха свързани с организационния процес, тъй като лентата е нискобюджетна. Налагаше се да се ограничават исканията и да се търсят алтернативни решения. Снимачният екип е малък и бе необходимо всеки да се нагърби с няколко отговорни задължения. Много е важно всички да получават удоволствие от работата. Младият ни екип се състоеше и от хора, които за първи път се захващат с кино. "Тасфия" за мнозина се превърна в дебют: за мен, за художничката по костюми - изкуствоведката Сарвиноз Ходжаева, за художника-постановчик Умед Бозоров, който от сценографията направи стъпка към киното, за оператора-постановчик Бахтиер Юсупов и за художника по грим Нурмухамад Негматов.
Радостен бе фактът, че всички сме връстници, усещах тяхната подкрепа и помощ, а най-важното - енергетиката им. И съм много благодарна на актьорите, включително и на изпълнителя на ролята на Шамс - известния таджикски артист Хуршед Мустафаев, за безграничното търпение и разбиране при организационните ни затруднения.
- Ще бъде ли разбираем филмът ви за онези, които не са наясно с таджикската култура и литература? Какво трябва да знаят зрителите, преди да гледат "Тасфия"?
- Струва ми се, че филмът ще е разбираем за широк кръг зрители, включително и чуждестранни, понеже в емоционален план се идентифицираме по един и същи начин. Има, разбира се, и културни нюанси и тънкости, предназначени за по-подготвена публика. Но съм на мнение, че всеки ще вземе от филма нещо свое. Това е като различните по дълбочина пластове в разбирането на текста - всеки от тях има право на съществуване. И тогава по-важно е не запознанството с таджикската култура, а по-нататъшното преосмисляне на филма -  след прожекцията, когато се появи импулсът към опознаването на Таджикистан, неговата философия, музикална култура, поезия...
- Върху какво работите сега?
- Действам в няколко направления. Налага се да комбинирам теорията и практиката, тъй като едновременно се занимавам с научни изследвания в областта на историята на таджикското кино и с кинознание. Надявам се тази година да заснема и малък филм, сега работя върху сценария.
- Трудно ли се правят филми днес?
- По-лесно е в смисъл, че се промени технологията, в комуникациите се наблюдава голямо развитие, тоест станахме по-близки и достъпни, дори и да живеем в различни краища на земното кълбо. Това много помага при работата над филма, когато е необходимо да направиш връзка с някой специалист и професионалист. От друга страна, киното винаги е било сложно изкуство заради колективния си характер. Ако игралните филми се изграждат върху абсолютна взаимна свързаност и зависимост, документалните днес може да се правят само от един човек.
- Дипломната ви работа "Между" взе приз за най-добър филм в Бишкек на III Международен кинофестивал на страните от ОНД, Балтика и Грузия. Как приемате това отличие и каква е ролята на наградите в киното?
- Много се зарадвах, че филмът получи признание в Централноазиатския регион, тоест "у дома", независимо че е заснет в индийските реалности. Това разкрива универсалността на нашите истории. А що се отнася до наградите, те са своеобразно насърчаване на по-нататъшната работа и не трябва да се превръщат в самоцел. В крайна сметка показваме на зрителите кино, а не отличията.
- Завършвате режисура в Индия. Какво ви даде това образование, отвори ли някакви врати и повлия ли на творческото възприятие и професионалната реализация?
- Де факто започнах да снимам филми именно в Индия, като преди това се занимавах с изобразително изкуство, културология и журналистика. Следването в тази страна ми даде много, понеже започнах от нулата. Още повече, че имах късмета да се уча в "люлката" на индийското авторско кино - в Института за кино и телевизия в град Пуна. Тук съществува непрекъсната приемственост между старото поколение на индийските класици от 60-те/80-те години на миналия век и днешните млади. Студентският ни кампус бе буквално напоен с тази жива история. Далеч от дома, създавайки филми в Индия, минах през преосмисляне и преоценка във възприемането на собствената ми култура. Но още тогава разбирах, че всичко, което научих преди, намира реализация именно в кинорежисурата като в синтетична форма на изкуството. "Тасфия" е моят първи филм, заснет в родината ми - в Таджикистан.
- Стереотипите за индийското кино са свързани с неизменната любовна мелодрама, където винаги присъстват традиционни песни и танци. Такива ли са всъщност индийските филми?
- В Индия, както и в други страни, съществуват два вида кино - комерсиалното (Боливуд, Толивуд, Моливуд и др.) и авторското (паралелните филми). При това във всеки щат се правят собствени филми на регионални езици. На свой ред, именно представителите на паралелното индийско кино от 50-те/60-те години на ХХ век се отказват от използването във филмите си на песни и танци. В Индия съществува сериозно кино, което обаче става достъпно за чуждестранния зрител често само по време на някакви фестивали. Танците си проправиха път в индийските филми от традиционния театър, обединяващ пантомимата и ритмичните движения, когато цели митологични сюжети се пресъздават по този начин. Тоест танците са пластичният език на тялото, които, както и песента, са призовани да допълват сюжета на филма. Обаче под въздействието на комерсиализирането музикалните номера са изгубили своята първоначална мисия, превръщайки се в ефектно развлечение.
- С какво ще остане в съзнанието ви вашето участие в майсторския клас на Никита Михалков?
- "Лятната киноакадемия" и майсторският клас на Никита Михалков са прекрасен опит в работата на режисьора с актьора. Такъв бе основният акцент на тази школа, където преподаваха почти всички видни деятели на съветското и руското кино - В. Юсов, А. Мита, С. Соловьов, В. Граматиков, А. Демидова, С. Женовач, В. Хотиненко и мн. др.
- Кое за вас е по-важно - оценката на критиката или реакцията на публиката в залата?
- Според мен всеки режисьор е най-строгият си критик. Защото филмът като една вселена се ражда в неговата глава и само авторът му знае законите за функционирането на този необикновен свят. Но ние го създаваме, за да го споделим със зрителите.
- Как оценявате състоянието на таджикското кино днес? Имате ли поглед или мнение за световното?
- В страната ни, за съжаление, се правят много малко филми. Както знаете, след разпадането на Съветския съюз Таджикистан бе погълнат от гражданска война, която продължи 5 години. Хората нямаха какво да ядат, камо ли да създават кино. Затова държавното студио "Таджикфилм" изцяло мина на снимането на хроника и документалистика. А игралното кинопроизводство бе възстановено едва през 2003 г. За този продължителен период на застой и бездействие доста филмови специалисти напуснаха страната или се преквалифицираха. И в началото на ХХI век киното трябваше да се възражда от нулата. Сега ситуацията е доста променена в сравнение с предходното десетилетие. И ми се струва, че таджикското кино е на прага на нов етап от развитието си. Обаче за да се случи това, е необходимо в страната коренно да се промени стратегията за управление и развитие на киното.
Според мен основният проблем на световното кино е въпросът на творческата несвобода на авторите, включващ както въздействието на обективните фактори като търсене, политика, тренд, така и сблъсъка на субективното виждане и автоцензурата.
- С какво се различава киното в родината ви от филмите на други държави?
- Оригиналността на таджикското кино е в това, че то акцентира на етнографията на страната. Такава тенденция съществува в нашите игрални и документални филми още от 80-те. Що се отнася до художественото настроение, бих подчертала съзерцанието и лиризма. Възможно е тези черти да са близки на манталитета на народа ми. Крайъгълна тема в таджикското кино остава Гражданската война в страната през 1992-1997 г., към която пряко или косвено се връщат нашите творци.
- Важна ли е ролята на държавата в създаването на таджикски филми? Достатъчно ли е финансирането им от страна на властите или трябва да се търсят други пътища?
- Държавата остава основен поръчител на киното в Таджикистан. Всички държавни субсидии за филмопроизводство, предвидени от утвърждаваната на всеки 5 години Програма за развитието на киното, се предоставят на студиото "Таджикфилм", където се правят около 4 игрални и 8 късометражни и документални филма годишно. Друга група средства за създаване на нискобюджетно кино, което основно се прави у нас, е съставена от безвъзмездни средства за развитие на културата, предоставени от международни организации и фондации. В същото време в страната има и няколко малки киностудии, които търсят финансиране от частни инвеститори. Например нашият филм "Тасфия" е продуциран от ново студио "Вард Симо" и стана негов първи кинопроект.
- Как киното повлиява на културата на страната и хората?
- Мисля, че киното има две цели: излива акумулираната енергия - както на неговите създатели, така и на зрителите, а също и изгражда друга реалност, мимезис. Мнозина търсят във филмите катарзис. Днес киното играе забележителна роля в живота ни. Например вече не е необходимо да се четат хартиени и дори електронни книги, а може да се прослушват... или гледат. По доста бестселъри се прави кино. А често книги и филми, заснети по тях, излизат по едно и също време. Струва ми се, че киното може да се сравни с литературата. За съжаление обаче филмите постепенно изместват книгите. Между другото, и киното започва да заменя съвременната митология.
- Може ли обаче да си представим света без киното?
- А може ли да си представим света без историите? Толкова скучен би бил животът. Например хората в Таджикистан всеки ден купуват по няколко диска с филми. И това е въпреки факта, че киноразпространението у нас е в упадък. Но у населението съществува остра необходимост от филми като от велика илюзия. Струва ми се, че с появата на нови формати в киното то все повече ще се интегрира в живота ни, превръщайки се в паралелна реалност - нещо като холограма. Може би ще се наложи да се нарече другояче. Както стана при еволюцията живопис-фотография-кино...

Кадър от филма "Тасфия"