Всеки българин трябва да носи Русия в сърцето си

Тома Андонов е роден в София, но до 10-годишната си възраст живее в Трън. Често сънувам щастливото си детство - река Ерма, ловенето на риба, скитането на воля, ходенето по Корията, където беряхме минзухари и кокичета, връща се назад в годините Андонов. "Живях при баба ми. Леля ми и съпругът й бяха учители в Глоговица. Те основаха през 1936 г. първото православно дружество в Трънско. В училището в Глаговица тогава учеха 200 ученици. Сега няма училище, защото няма и хора. Трън ми е в сърцето и ще си отида от този свят с любовта си към него", казва си Андонов. По-късно той завършва техническо училище. Почти целия си трудов път прекарва като служител в Централния кооперативен съюз, където работи 28 години.
Тома Андонов ни посреща в жилището си на китната софийска ул. "Симеон". Домът му ухае на кафе, на ванилия и на... пасторален уют. Впечатлява с мебелите в стил "барок", белите дантелени покривки и малките изящни скулптурки. И с многото книги и картини. Почти целите стени са запълнени с платна на известни майстори. Стопанинът споделя с болка, че преди десетина години картини на Иван Мърквичка, Сирак Скитник, Илия Бешков, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Александър Божинов, Николай Райнов и други известни български художници са били част от ценната колекция. Много от тях са събирани от бащата на Андонов - Никола Василев, търговец и депутат, осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. Част от картините са продадени, за да може семейството да плати образованието на своите деца.


 "Не търся мъст, защото разбирам, че безвластието ражда в повечето случаи несправедливост" 

- Г-н Андонов, човешката история се дели на две - на политическите превратности и на стремежа на човешкия дух. Имате странна и необичайна съдба. Разкажете повече за вашия баща.
- Баща ми Никола Василев е бил депутат в 24-то и 25-то народно събрание от групата на социалдемократите. Той е роден 1894 г. в град Трън. Завършил е основно образование в Първа мъжка гимназия. Баща му, моят дядо, е бил собственик на първата търговска фирма "Знеполе" в Трън и е търгувал с Чехия. След завършването на средното си образование баща ми учи медицина в Белгия, където изкарва четири курса, а по-късно отива в Брюксел да учи право при известния белгийски професор Пикард. Но избухва Първата световна война и дядо ми го призовава да се върне и да участва във войската за защита на България. Първи братовчед на баща ми е Владо Тричков, деец на БКП и БРП(к) и участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война.
След завръщането си в България баща ми завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Става подпредседател на Българо-съветската камара, а по-късно е избран за председател на Българо-съветския търговски съюз. През онова време българо-съветските организации са с определено народен облик. Те са граждански по своето естество, примери са за "народна дипломация". Баща ми посещава два пъти Съветска Русия. Единия път като член на делегация и втория  път - като председател на официална българска правителствена делегация.
Идват събитията на 9 септември 1944 година, безвластието е факт, в резултат на което за баща ми настъпват "интересни" времена. По това време той е в Трън, където получава най-нелепото обвинение - че е възпрепятствал българо-руските търговски отношения. Баща ми тръгва към София. От арест го спасява най-младият партизанин в Трънския партизански отряд Воин Кятов. По-късно го приютява министърът на външните работи в кабинета на Кимон Георгиев Петко Стайнов. Той го прикрива в продължение на 40 дни, докато се създадат нормални условия баща ми да бъде съден от законна власт. Това не се случва, татко е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 година. С решение на Върховния съд от 26 август 1996 година присъдите на депутатите от 25-то НС са отменени и убитите са реабилитирани.
- Независимо от несправедливото отношение към баща ви, вие не сте изпълнени с мъст и сте запазили в сърцето си любовта към Русия.
- Да, така е. Баща ми беше отявлен русофил. За него всичко, произведено в Съветския съюз, беше най-доброто и най-качественото. Ние винаги сме били с пиетет към нашата освободителка. Така съм възпитаван и по-късно - в любов и признателност към нашата освободителка. Не търся мъст, защото разбирам, че безвластието ражда в повечето случаи несправедливост. Обичам руския народ, руската култура, руските книги, с които съм израснал. Особено харесвам Достоевски с неговия трагизъм и героизъм.
- Вие сте един от приятелите на Русия, който е взел дейно участие в инициативите за изграждане на паметниците на ген. Гурко и на опълченеца...
- Никога не съм крил русофилските си чувства. Имах щастието и удоволствието да уча заедно с Любомир Коларов. по-късно се включих с интерес във фондацията "Героите на България", на която той е председател. Бюст-паметникът на ген. Йосиф Владимирович Гурко беше открит тържествено в градината до Софийската градска художествена галерия, на ъгъла на ул. "Гурко" и ул. "Княз Александър I" на 3 март 2013 година. Изявата беше посветена на 135 години от Освобождението. Присъстваха посланикът на Русия Юрий Исаков и парламентаристи от Русия, Литва, Латвия, Румъния, Молдова, Сърбия и Черна гора. Паметникът е дело на скулптора Григорий Потоцки и представлява бронзов бюст, висок 1,30 метра, поставен върху двуметрова кръгла мраморна колона. Той дава възможност на жителите на столицата и особено на младото поколение да научат повече за историята на София и за подвига на братята-освободители.
Паметник на опълченеца бе открит на 24 август 2008 година. Той представлява бронзово копие на фигурата на опълченеца от картината на Ярослав Вешин "Самарското знаме" върху постамент. На него с форма на кръста за храброст са поставени четири барелефа. Три от тях са направени по известните картини "Битката за Орлово гнездо", "Освещаването на Самарското знаме" и "Качването на Балкана". Четвъртият барелеф на гърба на паметника представлява карта на Балканския полуостров с пътя на опълченските дружини от Руско-турската освободителна война. Паметникът се намира в градинката зад Централния военен клуб, на кръстовището на улиците "Оборище" и "Г. С. Раковски", срещу Дома на Москва в София.
Ще продължа да помагам за укрепване на руско-българските отношения с усещането за памет към баща ми. Пак ще повторя, че той беше русофил и виден стопански представител на Царство България и работеше за търговските връзки и за търговски съюз с Русия, които бяха и могат да бъдат само от полза на малка България.
- В последните години се появиха доста скептици за отношенията между България и Русия.
- България трябва да бъде завинаги признателна на руския народ. Любовта към братята руси е жизнена необходимост за всички българи, защото тя е заложена в нас, в нашите гени. Те са дошли, за да спасят родината ни от нашествениците и са пролели своята кръв за създаването на третата българска държава. Затова съм особено възмутен от т.нар. български политици като Соломон Паси и Лъчезар Тошев, които цинично оплюват православието и любовта ни към Русия. С потрес чух от трибуната на НС да се настоява за преместването на паметника на Цар Освободител от площада пред парламента. Не разбирам и тези, които воюват с паметниците, цапайки ги с боя. Явно дотам им стига геройството... Освен това те трябва да разберат, че Русия не е СССР. Докато СССР беше интернационален, Русия е национална. Но е световна сила. Това е толкова ясно и точно и не се нуждае от коментар.
- Как ще коментирате сегашната ситуация в България и в Украйна?
- Като човек с елементарно чувство за справедливост признавам, че преди 1989 година комунистите индустриализираха страната ни, възродиха селското стопанство и търговия, направиха живота ни по-добър и спокоен. Сегашните милионери не паднаха от небето. Те си разделиха националното богатство, а то не е било малко, щом имаме толкова богати хора. Сегашните т.нар. демократи съсипаха селското ни стопанство. Не е тайна, че българинът беше привързан към животните и земята си и трудно се раздели с тях. Но управляващите тогава направиха огромна крачка напред, като уедриха земята, за да може тя да се обработва по модерен начин. Ликвидираха неграмотността, а сега 60 на сто от младите хора са неграмотни. Примери колкото щеш. Стига да имаш очи да видиш и сърце да усетиш истината.
Често пъти съм си задавал въпроса защо е свещена българската земя. Тя е такава не само заради пролятата кръв в нейна защита, защото руските, българските и героите от други страни, които са се опълчили срещу поробителите ни, не са го правили, за да станат герои. Земята ни е свещена, защото в нея заедно с героите са погребани нашите предци и те заедно са станали част от нея. 
Светът върви в много опасна посока. Събитията в Украйна са престъпление към човечеството. За никого вече не е тайна, че те са провокирани от отвъд океана. Самият зам. държавен секретар на САЩ призна, че страната й е дала 5 млрд. долара, за да подпомогне украинците. Така ли се дават пари за нищо!? Тази война трябва да спре и да се намерят дипломатически начини за решаване.