Все още се влачим по дъното на кризата

Чавдар Николов е роден през 1954 г. в София.  Завършил е УНСС, защитил докторат в Хумболтовия университет в Берлин. Професор е по международни икономически отношения и макроикономика. Той е декан втори мандат на икономическия факултет в Югоизточния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на публицистични книги за българския преход, на учебници по финанси и по европейска интеграция, както и на стотици статии, публикувани в печата.


"Финансовият министър носи лична отговорност за безпаричната диета, в която живеем"

"Ръстът на икономиката от 0,2% няма да трае дълго"

"Социалният министър няма социално мислене"



- Професор Николов, само преди ден финансовият министър Дянков заяви, че правителството няма да допусне диференциране на ДДС ставки, каквато възможност дава евродирективата. Вчера здравната министърка пък настоя да има намаляване на ставката за лекарствата. Това не е ли само заиграване по темата за ДДС-то?
- На Симеон Дянков ДДС-то му е единственият данък. Той просто няма полезен ход при тази данъчна система. Не само че няма да го диференцира, но ще се старае всячески да остане във вида, в който е. Това е главният данък в България, така е нагласена данъчната система. Ако имахме прогресивно облагане на доходите, за което настоявам от години, това би било възможно. За да започне да излиза страната ни от кризата, трябва да бъде въведен прогресивен данък. Плоският данък обуславя недиференциацията на ДДС-то. Такава е логиката. Дянков, отстоявайки плоския данък, не може да въведе дифиренциран ДДС, защото няма да има никакви приходи. Друг въпрос е, че тази система по начало е порочна, защото при криза пада потреблението. Същото веднага се случва и с приходите от ДДС. Косвеният данък по принцип се смята за социално проблематичен, защото натоварва хората с най-ниските доходи повече, отколкото тези, които имат високи.
- Защо тогава изобщо се подхваща тази тема?
- Чисто политически ми е трудно да отговоря. Хората имат различно мислене. Не виждам например социално мислене у социалния министър Тотю Младенов. А при Дянков - социалното мислене е изключено по дефиниция. Онзи, който решава финансовите въпроси в държавата, се нарича Дянков, а той е много лош избор.
- НСИ отчете ръст на БВП за второто тримесечие от 0,2 процента. Как ще върви икономиката до края на годината, ще се задържи ли този, макар и малък растеж?
- Моята прогноза през тази година беше за от 0 до 1 процент растеж на икономиката. Сега клоня към прогноза за нулев растеж. Европейската икономика пропада и това ме кара да мисля, че ще бъдем някъде около нулата. Този ръст от 0,2% няма да трае дълго. Нито има откъде да дойде някаква инвестиционна активност, нито има откъде да се повиши вътрешното потребление. И да се раздвижи нещо, то ще бъде в рамките на някаква случайност.
- Възможен ли е дори по-негативен сценарий, да речем в първата половина на следващата година?
- И спад е възможен през първата половин година. Но се надявам да ни се размине. Сега е много рано да се каже. Въобще всички тези прогнози за развитието на икономиката за по 2-3 години напред никога не са били сериозни. Когато наближи новата година, мога да бъда по точен, но сега нещата изглеждат песимистични.
- Дянков за пореден път ни зарадва, че излизаме от кризата, позовавайки се на данни за растеж на износа. Това реално ли е?
- За пореден път ще кажа, че това не е вярно. Това може да се направи при две последователни тримесечия, в които има растеж на икономиката. А това трудно ще се получи при сегашната ситуация, в която се намира европейската икономика и която е определяща за нас. У нас има и хора без особени дефекти в паметта, които са свидетели как той вече втора година обявява излизане от кризата. В последно време се беше кротнал, но защото сега с по-малко от половин процент е мръднала икономиката, и той веднага обявява, че излизаме от кризата.
Продължаваме да се влачим по дъното на кризата. И Дянков носи лична отговорност за това, в което живеем и което наричам безпарична диета. Той трябваше да сключи заем и да вкара пари в икономиката. Освен това и изтеглянето на капитали от икономиката ни се отразява много негативно. Именно заради рестрикциите, постоянно се движим по дъното.
- Заговори се за повишаване на пенсиите и заплатите на държавните служители. Появиха се коментари, че повишаването на пенсиите и минималните заплати ще вдигне безработицата.
- Пенсиите могат и трябва да се повишат, въпросът е да се уточни с колко. Изхождайки от инфлацията и от това, в което Симеон Дянков ни уверява, че се повишила събираемостта, може да се заключи, че е възможно пенсиите да се повишат с процента на инфлацията, който по данни на финансовия министър с натрупването от 2009 година е около 7,5 на сто.
В тази страна трябва да се повиши търсенето. Това е и смисълът на вкарването на пари в икономиката. А у нас търсенето спада. Повишаването на пенсиите е също качване на търсенето, и то търсенето на български стоки. А тези, дето твърдят, че повишаването на пенсиите ще качи безработицата, трябва да го обяснят. Мисля, че е точно обратното. Пенсионерите търсят български стоки, предимно хранителни. Защото в България пенсиите не стигат за плазмен телевизор.
- То в последните години и хранителните ни стоки май станаха повечето вносни...
- Тук вече навлизаме в огромните проблеми, които бяха създадени още от правителството на Филип Димитров. Всички тези десни и последователно предложени идеи се оказаха неработещи в България. И не само, същото е и по света. Ние се оказахме един експериментален полигон, в който се доказа от години какво всъщност не трябва да се прави.
- Преди ден станаха известни общините с най-добри и най-лоши финансови резултати. Беше лансирана идеята за изрядните да има стимули. Как гледате на подобна възможност?
- Това е вечният спор - централизация или децентрализация. Не съм привърженик на силната децентрализация в България. Някакви стимули могат да се дадат, но повечето от нещата трябва да си минат през централния бюджет. С оглед на това все пак да има някаква равномерност в развитието.
- Има общини, които са в плачевно състояние.
- То ако могат всички ще дойдат да живеят в София. Нещо такова вече е и станало, защото 40 на сто от икономиката на страната е съсредоточена в София. Това е пълно безобразие и е безизходица.