Времето работи срещу Израел

Неотдавнашната военна акция на израелските командоси срещу хуманитарната флотилия, плаваща от Турция към Газа, предизвика възмущението и осъждането от страна на по-голямата част от световната общност. В самия Израел, както обикновено досега, преобладаваше твърда защита на операцията, основавайки се на това, че Израел и Египет са установили морска блокада на Газа, за да се предотвратят възможностите за доставки на оръжия за "Хамас". Във всеки случай пиратската акция, която е акт на държавен тероризъм, както я определиха мнозина на Запад, постави в твърде неловко положение Белия дом. И същевременно необратимо разруши приятелските връзки на Израел с Турция - единствената мюсюлманска страна, която сътрудничеше с еврейската държава. Турският премиер Ердоган отиде по-далеч, като каза, че Израел трябва да бъде наказан за нападението срещу кораби под турски флаг.
Наистина в последно време Турция прави политически завой, като иска да оглави благодарение на геополитическата си тежест ислямския свят. Употребата на прекомерна сила от израелските военни наля вода в мелницата на антиизраелските течения край Босфора. Направи впечатление също така, че страните от ЕС - много от които поддържащи Ерусалим в миналото, явно се дистанцираха от израелската агресивност. За избухналия гняв в ислямския свят няма какво да говорим. В крайна сметка се задълбочи международната изолация на Израел. Но въпреки това в "обетованата земя" юнашки декларираха, че страната им ще прави всичко необходимо, за да се защити от екзистенциалната заплаха за Израел.
Най-важното, разбира се, са отношенията между САЩ и Израел, които през последните месеци са поставени на сериозно изпитание. Тук трябва да вмъкнем, че Вашингтон бе предупредил Ерусалим да действа внимателно с хуманитарната флотилия. За САЩ все повече Израел се превръща от стратегически съюзник - острие в Близкия изток, във външнополитическо бреме и вредящ на Америка партньор. Причините за това са три. Първо, Вашингтон в борбата си срещу настъплението на войнствения ислямизъм търси възможности да изгражда отношения на разбирателство и сътрудничество с умерените ислямски държави. Една извънредно трудна задача, на която Израел всячески пречи. Второ, Америка има значителни икономически и геополитически интереси в Близкия изток, особено изпъкващи сега на фона на иранската ядрена програма, която може да даде в ръцете на Техеран атомна бомба. Трето, премиерът Нетаняху и войнственото му дясно обкръжение само чакат момента, когато Барак Обама ще слезе от президентската сцена, защото американският президент се стреми да води политика, балансирайки между Израел и арабите. Но в Ерусалим явно се надяват Обама да не спечели втори мандат в Белия дом. Или в най-лошия случай да дочакат след шест години идването на десен произраелски президент в САЩ.
От друга страна, еврейското лоби отвъд Атлантика днес е доста разединено, не така влиятелно, както в миналото, а младите американски евреи се идентифицират все по-малко с Израел, за разлика от техните родители и прародители.
Извън всяко съмнение, съобразно мащабите си, Израел е страховита военна сила. Неговите въоръжени сили по боеспособност са на едно от първите места в света. Освен това Израел е недекларирана ядрена сила, притежаваща голям брой бойни ядрени заряди, както и средства за тяхното пренасяне. Но Израел има много малка територия - между една пета и една шеста от българската, при това конфигурацията на тази територия е тясна и елонгирана. Още навремето Хенри Кисинджър подчертаваше, че на Израел му липсва стратегическа дълбочина.
По тази причина Ерусалим е принуден да държи страната си на военна нога, да води превантивни войни срещу арабските си съседи, или да извършва наказателни операции срещу "Хамас" и "Хизбула". Само позицията на САЩ спира Израел да не нанесе удари по иранските ядрени обекти. Тук му е мястото да отбележим, че с акцията си срещу хуманитарната флотилия, Ерусалим даде козове в ръцете на Техеран, като пренасочи световното внимание от Иран към Газа и косвено отслаби антииранския натиск.
Навремето основателят на ционисткото движение Теодор Херцел бе изрекъл крилатата фраза: "Палестина е една земя без народ, създадена за един народ без земя". Тук е заложен разрушителният замисъл на ционизма и впоследствие на политиката на еврейската държава. Защото преди 1948 г., годината на основаване на Израел, Палестина е била населявана в продължение на 1300 г. от палестинците, един милион от които бяха прокудени още при първата израело-арабска война и натикани в гета в съседните арабски държави. Така тези изгнанници и техните многобройни поколения се превърнаха в източник на палестинската съпротива, търсеща възмездие.
Така или иначе, близкоизточният квартет САЩ, Русия, ЕС и ООН е определил формулата на израело-палестинското съжителство - две независими съседни държави, едната за евреите, другата за  палестинците. Синдромът холокост обаче си казва думата в Израел. С предотвратяването на евентуален нов холокост се оправдават неправомерните действия на израелската военна машина. Ерусалим, ако въобще сериозно възприема формулата за две държави, иска да наложи на палестинците такива унизителни условия, които биха довели до създаването на една непълноценна, осакатена палестинска държава. Затова в противовес палестинците виждат засега съдбата си в бунтове и терористични акции срещу Израел. В същото време се наблюдава явен процес на засилващата се международна изолация на Ерусалим. С други думи, времето не работи за Израел.