Времето е пари

Благовест Митков

Идва преди седмица вкъщи инспектор.
- Ракия ли варите? – попита.
- Не! – казвам. – Чай си варя. Липов...
– А акциз за чая платили ли сте?
Изтръпнах! Не съм платил акциз! Ама и отде да знам, че трябва?!
- Не следите нормативните актове! – скара ми се инспекторът. – За всяко джезве липов чай дължите на държавата по трийсет и шест стотинки! Ако чаят е от мащерка...
- Ама чакайте! – прекъснах го. – Аз сам си ги бера. В двора ми!
– То и джанките за парцуцата си берете в двора, но акциз се полага!
– Какво има във фурната на печката?
- Гювеч!
- А, така! – сладострастно потри ръце инспекторът. – И също не сте му платили акциза?
Мравки полазиха по гърба ми:
- Ма какъв акциз, бе господине? Гювеча жена ми го сготви! А месото, картофите, бамята в него са от чичо Ставри от село Голяма Трънка...
- И той дължи акциз! – отсече инспекторът. – Как казахте, че му е името? Ставри – чий?
- Ставри Караставрев! – излъгах, та поне чичо да спася от акциза.
Инспекторът внимателно си записа името, след което се взря в пуловера ми.
- Хубав пуловер. Откъде го имате?
- Тъщата ми го оплете.
Оня пак потри доволно ръце.
- И пак без акциз? Ей, няма оправия с вас! А в документите ясно е казано – при домашно плетените пуловери се плаща по нула цяло две стотинки на бримка! Като гледам вашия пуловер, към шейсет и три лева акциз дължите!
В тоя миг усетих как краката ми се скъсяват и дъхът ми спира...
Когато дойдох на себе си, инспекторът го нямаше. Но на масата лежеше бележка с точно изписаните суми, които трябва да платя. Акциз за чая и акциз за пуловера. За гювеча нямало защо да се безпокоя. За него щял да плати господин Караставрев.
От този ден ходя гол и не пия чай! И си мисля – в какво време живеем? За всичко ти искат пари! Англичаните сигурно нашето време са имали предвид, когато са казали, че времето е пари!