Време за Централна Азия

Лазарина Бонева

 През септември 2018 г. се озовах за втори път на киргизка земя. За щастие второто ми посещение в Киргизстан не бе толкова организирано, както първото и получих възможност да опозная тази страна без постоянна охрана и сертифициран екскурзовод. Киргизкият ми партньор Олга Лавринович ме посрещна на летището в Бишкек и оттам ме закара в гр. Токмок. 

Градът се намира в граничната зона на Киргизстан с Казахстан в небезизвестната Чуйска долина (възпята от руските рапъри като родина на най-качествената марихуана в бившата СССР). Местоположението на града до границата и обстоятелството, че в съветско време е имало самолетен завод и летище, е обусловило мултикултурния характер на града. Официално в него живеят около 72 националности - киргизи, казаци, руснаци, дунгани, узбеки, украинци, туркмени, афгани, немци, канадци, че даже и българи.

По пътя от летището до Токмок забелязах десетки билбордове с образа на Чингиз Айтматов (киргизкия Иван Вазов), върху които на киргизки бяха изписани цитати от неговите книги. Впоследствие Олга ми обясни, че в момента в страната тече кампания за превеждане на цялото творчество на Чингиз Айтматов на киргизки език, тъй като по-голямата част от творчеството си авторът е писал на руски. Въпреки това гордостта на киргизите с автора е толкова голяма, че те казват: "Монголите имат своя Чингиз Хан, а ние имаме нашия Чингиз Айтматов".

В съседство на Токмок се намира град Кара Балта, който по думите на моите любезни домакини не е бил отбелязан на нито една карта до 1989 г., защото в града се е развивала военна промишленост. През 90-те градът печели славата на киргизка криминална столица, а днес е притегателен за чуждестранните туристи с казината и заведенията си. 

За общо 6 дни, които прекарах в Киргизия, бях настанена в Токмок и посетих отново столицата Бишкек, немското селище Рот фронт и минералните басейни, построени на скалите в Кант. Пътищата са лоши, поради което по тях се движат основно джипове. Повечето коли са стари и с обратен волан и идват от Индия или Дубай. Цените им са високи, но са абсолютна необходимост за местните, защото общественият транспорт не е развит добре. Концепцията за "Ларго" - пешеходна градска част с магазини и заведения, е непозната на киргизките градове. Олга ме настани в дома си в центъра на града, но центърът бе просто един булевард ("Ленин"), на който се намираше общината, киното и полицейският участък. От двете страни на булеварда имаше тесни пешеходни алеи с цветя и пейки, малка градинка със статуя на Владимир Илич и дотам. Магазините бяха скрити в партерните етажи на блоковете по преките на булеварда, а заведения нямаше. Минавах по булеварда покрай местното руско училище пеша почти всеки ден и въпреки хубавото време не видях местни жители да сядат по пейките. Градът е над 50 000 души, но те сякаш нямат навика да се събират на открито, да се разхождат, да пият кафе и да клюкарстват заедно. Най-оживено е около джамиите, в близост до които се намират и местните пазари. На местните пазари под открито небе се продават мебели, техника, месо и зеленчуци, дрехи последна мода, пристигнали от съседен Китай, авточасти и гориво в туби. Любопитно е, че повечето магазини и банки работят по 12 часа на ден. Само киргизите на държавна служба познават концепцията за събота и неделя като почивни дни. Всички са на работа всеки ден, само по-религиозните си позволяват да си вземат петъка, ако са мюсюлмани, и неделята, ако са християни, за да си починат. Прави впечатление, че всяка педя земя е обработваема. По-голяма част от територията на Киргизия се състои от планини и скали. Почвите са песъчливи и невинаги плодородни, а поради високото надморско равнище климатът е сравнително хладен целогодишно. Дотолкова, че сезонът на ягодите е през август и началото на септември. Друго, което се набива на очи, е че цялото масивно строителство в страната датира от съветската ера. Преди това сякаш не е имало сгради, а само юрти. Дори историческата кула Бурана, до която ме заведоха, е реконструирана и строена от руснаците преди 30 години на място, на което е имало древен град. Но от древния град няма и следа, няма руини, само няколко тангристки плочи за спомен. Ако сравняваме с България, горивото, цигарите и алкохолът са в пъти по-евтини, за сметка на това плодовете и зеленчуците са доста скъпи и са основно внос. Липсата на основни регулации в производството на храни е превърнало палмовото масло и изкуствените подсладители в основна съставка за всички местни храни. Въпреки това натурална храна може да се намери от крайпътните търговци. Любими ми станаха кръглите содени питки с телешко месо, които се продаваха срещу 15 ст. български пари на всеки ъгъл. Важното при тях е да ги изядеш, докато са топли... 

На фона на това продължителността на живота в Киргизстан е доста по-кратка от тази в България. Киргизите се пенсионират рано на 55 и на 58 години, но ако здравето им позволява повечето хора продължават да работят, защото пенсиите са много ниски (30 до 50 долара). Тези средства са крайно недостатъчни и ако пенсионерът не продължи да работи, не би могъл да си позволи отопление, а за храната трябва да разчита на помощ от страна на Червения полумесец или канадските евангелисти, които раздават пакети с продукти всеки месец. Според моята домакиня Олга проблемът е, че пенсионната системата на Киргизстан не е реформирана от годните на СССР. Удръжките за пенсия са много ниски и не са пропорционални на получаваната заплата, поради което дори майка й, която е била главен счетоводител в местен завод, в момента получава само 50 долара пенсия. 

Няма как да подминем и образователната система. Киргизката държава няма единна такава. Общинските училища обикновено са руски и в тях всички предмети се преподават на руски език, а киргизкият език се изучава до 4 учебни часа седмично. Последните няколко години в големите градове около джамиите са се появили и турски частни училища, ученици за които набират ислямските духовници. В киргизкото общество упорито се говори, че финансирането на строителството на турските училища идва директно от Турция. Годишната такса за всяка от тези училища е около 2000 долара и по препоръка на местните ходжи стотици семейства от средната класа в Киргизия изпращат там синовете и дъщерите си. В държавните университети в страната се преподава само на руски език по руска програма, в частните университети се преподава на английски език, но никъде не се преподава на киргизки. Същевременно с това държавата изисква от всички, които постъпват на държавна или общинска служба, да знаят киргизки език.