Време за съпротива

Честит Първи май! Честит Ден на труда, достойни хора!
Защото хората, които изкарват прехраната си с честен труд, са достойни! Защото хората, които се борят и са солидарни с борбата за социална справедливост, са достойни!
Днес този празник е особено важен. Живеем в жестоко време. Капитализмът става все по-брутален, все по-алчен и безпощаден. Но той и не може да бъде друг. Неговата желязна хватка се впива в гърлата на хората: недостойно заплащане, зловеща експлоатация, орязване на социалните придобивки, античовешка пенсионна реформа, хронична безработица. Животът ни може да бъде определен с една дума - оцеляване. И това не е само у нас. Справедливо ли ви се вижда 1% от населението на Земята да държи над 50% от световните богатства?
За този четвърт век ние, българите, загубихме основни социални придобивки: безплатно здравеопазване, безплатно образование, социална защита на човека и правото на труд и живот. Отново се върнахме във времената на бясната експлоатация, когато хората са принудени да работят по десет и повече часа, за да изхранват семействата си. И парите пак не стигат. И се превръщаш в животно, което работи, за да може онзи 1% да живее охолно и безгрижно.
Но знаете ли кое е най-страшното, най-опасното?
Методичното и целенасочено унищожение на духовността!
Вече не едно поколение е подложено на бавно, системно промиване на мозъците. Ден след ден.
Общочовешките, универсалните ценности като състрадание, доброта, любов, честност, справедливост са заменени от алчност, егоизъм, лъжа, взаимна омраза, жестокост.
Парите са издигнати в култ. Което води след себе си безнравственост. Наложен ни бе американският модел на живот и мислене. Какво общо има той с българската, със славянската душевност? Нищо!
Но мозъците на хората се промиват с евтини долнопробни филми, шоупрограми, музика, книги. На преден план са псевдокултурата, псевдолитературата, създаващи в човека влечение към низкото, първичното, порочното. Изкуството, призвано да възпитава ценности в човека, затъва в блатото на комерсиализма.
Стойностните произведения достигат до ограничен кръг почитатели. Голяма част от творците трудно намират средства, за да издават своите творби, или са принудени да правят комерсиални компромиси.
В същото време една част от хората, работещи на две-три места, за да изхранват семействата си, нямат нито сили, нито възможност за културен живот. Другата част не изпитват такава потребност, защото мисленето им е насочено към лесни удоволствия и материални придобивки.
Свидетели сме на небивала нравствена и духовна криза, на опит да бъде заличена нашата българска идентичност, да бъдат посечени славянските ни корени.
Ще го допуснем ли?
От нас зависи. Ние сме повече и сме силни. Трябва само да преодолеем страха, апатията, колебанията, трябва да бъдем солидарни, да бъдем заедно!
Нека се чуе нашият глас!
Време е за съпротива!
Съпротива срещу нравственото и духовно обезличаване.
Съпротива срещу посичането на нашите изконни български, славянски корени.
Съпротива срещу неправдата.
Съпротива срещу бедността и недоимъка.
Съпротива срещу експлоатацията.
Съпротива срещу несправедливото устройство на света.
Съпротива!